Поредица на Breaking.bg : Приватизация или грабеж ? Част Втора-За един пробит долар в „Кремиковци“

Държавата изсипа почти 400 млн. лева в уж приватизираната фирма

От ГЕРБ предложиха допълнение в Конституцията за да отпадне давността при престъпления, свързани с приватизацията.

Изменението ще бъде в член 31, като се създава алинея 8 с текст:

„Не се погасява по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за тежки престъпления, извършени по повод приватизацията в периода 1992-2017 г.„

1992 г е началната, защото тогава е приет първият приватизационен закон. Търси се консенсус между партиите в парламента, за да бъде променен основният закон по темата с приватизацията.

Преди две седмици премиерът Борисов обяви, че при раздържавяването са били откраднати над 30 млрд. Лева. Тоест това не е приватизация, а грабеж. Дали е така ?

Breaking.bg ще предложи на читателите си текстове по най-скандалните приватизационни сделки, които ако бъде одобрен проектът на ГЕРБ, ще бъдат в полезрението на ДАНС, МВР и прокуратурата.

След публикацията за предизвестената смърт на авиокомпания „Балкан“ е ред на скандалната сделка за продажбата на бившата социалистическа гордост металургичният комбинат „Кремиковци“, купен за 1 долар.

С Решение № 637 –П от 14.07.1998 г. на Агенцията за приватизация е открита процедура за приватизация на „Кремиковци“ АД чрез продажба на 71 % от капитала му. Избрани са посредници – независимите консултанти WS Atkins и Austrian Raiffeisen Investment.

Те изготвят рамката на бъдещия приватизационен договор, а правителството на ОДС начело с Иван Костов одобрява тази рамка. Одобрената от правителството рамка е предоставена заедно с придружителни писма до всички купили приватизационния меморандум лица: „Ердемир“ – Турция, „Дюферко“ – Швейцария, „Вилер“ – Испания, „Йонг фенг“ – Китай/Кипър, „Тенида Амщалт“ – Лихтенщайн и „Дару металс“ АД – България.

От тях в офертната надпревара се включват само „Ердемир“, „Дюферко“ и „Дару металс“ Ад. Впоследствие, само „Ердемир“ и „Дару металс“ АД представят своите подобрени оферти.

Турската фирма „Ердемир“, обявява, че е готова да купи „Кремиковци“ ЕАД при условие, че не плаща старите му дългове. „Всичко, което бъде внесено във фирмата, да се използва за бъдещото му развитие, а не за погасяване на стари задължения. Дискусията с правителството ще бъде в тази посока“, заявява през 1998 г. на пресконференция президентът на „Ердемир“ Йелмаз Аргюден.

Турският гигант „Ердемир“ се наема да осигури пазар на кремиковската стомана в Турция, където годишното търсене на плоски продукти на металургията в онези години е за около 5 млн. тона. Днес е много повече. „Ердемир“ има капацитет 3 млн. тона и плановете на компанията са останалите 2 млн. тона да се осигуряват от „Кремиковци“.

Йелмаз Аргюден е планирал за модернизацията на комбината да бъдат отделени 450-500 млн. долара, които могат да се осигурят без проблем от турски банки и финансови институции. Турските идеи обаче явно не се нравят на управляващите. Защо ще видите по-долу.

С решение № 389 от 14 юни 1999 г. правителството на Иван Костов одобрява сключването на приватизационен договор за продажбата на „Кремиковци“ ЕАД.

Печели Валентин Захариев и неговата „Дару Металс“ АД, която купува 71% от акциите на “Кремиковци” срещу символичния 1 (един) долар и ангажимент за погасяване на задълженията на дружеството.

По-късно „Дару Металс“ АД е преименувана на “Финметълс холдинг”. Държавата запазва малко над 25% от собствеността в завода, а 3% са притежание на дребните акционери, придобили собственост по време на масовата приватизация.

В замяна на символичния 1 долар купувачът се ангажира да инвестира в предприятието 300 млн. долара от 2000 г. до 2005 г. по предназначение и график съгласно инвестиционната програма (Приложение № 23 от договора за приватизация).

Финансовите ангажименти на „Финметалс холдинг“ АД освен крупната инвестиционна програма са да плати 35 млн. долара дълг към Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР) за 15 години, както и да уреди солидарно с държавата задължението по Закона за уреждане на несъбираемите кредити (ЗУНК) към „Контрол банк“ – Австрия на стойност 70 млн. долара.

Държавата изпълнява своя ангажимент веднага след сключването на договора, докато „Кремиковци“ АД и „Финметалс холдинг“ АД не предприемат никакви действия по него.

През 1999 г. държавата опрощава задължения на комбината в размер на 201 млн. лв. С Решение № 556 от 30.07.1999 г. на Министерски съвет е отпусната допълнителната сума от 183 млн. лв. за погасяване на дълговете на дружеството към кредиторите „Булгаргаз“ ЕАД и „НЕК“ ЕАД, към държавни и общински бюджети, в това число неплатени мита и данъци, възникнали до 31.07.1999 г.

Общият размер на държавната помощ през 1999 година достига сумата от близо 394 млн. лв.

Защо държавата, с решение на правителството, субсидира приватизираната уж фирма с преобладаващо частен капитал ?

И защо е отблъснат един наистина много сериозен потенциален и с финансови възможности кандидат като турския гигант „Ердемир“, а комбинатът беше даден на дружество, което има не дори печалба, а оборот едва няколко милиона на година. Това знаят само отговорните за приватизацията на металургичния гигант.

Как след като има подобни ограничени финансови възможности може да се мисли, че „Финметалс“ ще изпълни подписания договор?! От момента на раздържавяването си през 1999 г. до 2002 г. вкл. комбинатът не отчита печалба, но за сметка на това продължават да растат дългосрочните му задължения и тези към свързани предприятия.

Въпреки стотиците милиони левове публични средства, които са налети уж за изчистване на задълженията на комбината. Ами да бяха приели условията на туския гигант „Ердемир“ тогава.

Турците не искаха да плащат задълженията на „Кремиковци“ ЕАД и нежеланието на правителствота на Иван Костов да се съобрази с това тяхно съвсем справедливо и резонно условие ги елиминира от възможността да купят комбината.

На 13 август 1999 г. е сключено допълнително споразумение, касаещо изменения по отношение на обслужване на задълженията на дружеството към кредитори, съществуващи към 30 април 1999 г., както и обезпеченията за неизпълнение на задължението за изпълнение на инвестиционната програма. Създадената пред обществото легенда, че новият собственик ще си плаща добросъвестно дълговете, рухва веднага, след като капиталът е прехвърлен.

През 2002 година и първото шестмесечие на 2003 г. дълговете към доставчици на притежаваното от „Дару Металс“ (впоследствие „Финметалс“) предприятие, са увеличени на 144% и 159% спрямо 1998 г.

Това го има само в България-с държавни пари се покриват задълженията на частното предприятие.

Този „благороден“ жест от страна на правителството на Иван Костов позволява на Валентин Захариев през първите години от сделката да покрие задълженията си към външни доставчици и партньори.

Фирмата обаче не погасява в срок задълженията си към „Булгаргаз”, НЕК и НОИ, трупа още дългове към митниците и Агенцията за държавни вземания, а общият им размер към края на 2001 г. достига внушителната сума от 837 млн. лв. С решение на Надзорния съвет на НОИ са разсрочени задълженията на „Кремиковци“ АД в размер на 63 725 561,09 лв за периода 30.09.2000 г. до 30.08.2003 г. (за 36 месеца).¹

Подареният „за 1 пробит долар“ комбинат продължава да потъва, като на всички е ясно, че това е предварително обмислено, защото „Дару Металс“ няма капацитет да осигури обещаните 300 млн. Лв инвестиции, а и няма и намерение да изпълнява приватизационният договор.

1. По инвестиционната програма – тотално неизпълнение

в щ.долари

2. По отношение на задължението към „НЕК“ ЕАД – не са предвидени неустойки в договора.

3. По отношение изпълнение на задължението към „Булгаргаз“ ЕАД – с решението на МС, за което вече писах са опростени задълженията на стойност 85 825 935 лв. Но още през април 2001 г. „Кремиковци“ вече е натрупал нови 4 млн. лв. дълг за доставен газ, а две години по-късно, към март 2003 г. задълженията му са в размер на 31 058 830,10 лв.

4. По отношение на задължението за погасяване на държавни и други вземания (ДДС, данък печалба, ДОД, митнически сборове и др.)– в приватизационния договор не са предвидени неустойки. Общият размер на държавните вземания не е изяснен. Отговорността на „Дару Металс“ е оформена с договор за поръчителство и е ограничена до „тези задължения към 31.07.1999 г., намалени със сумата, която е покрил държавния бюджет, но не повече от 40 000 000 лв.“ С писмо изх. № 33-00-20/21.02.2003 г. Агенцията за следприватизационен контрол е изискала информация относно изпълнението на поетия чрез приватизационния договор ангажимент от „Дару металс“ АД.

В отговор в АСК е постъпило писмо с вх № 92-00-34/21.03.2003 г. от ТДД „Големи данъкоплатци“, която под предлог, че исканата информация е служебна тайна, отказва да я предостави на Агенцията за следприватизационен контрол!

5.По отношение задълженията към НОИ – в приватизационния договор отново не са предвидени неустойки.

Агенцията по приватизация с писмо с изх. № 92-00-16/05.06.2001 г. е поискала становище от НОИ, относно изпълнението на поетия чрез приватизационния договор ангажимент от „Дару металс“ АД. С писмо с вх. № 31-00-54/13.11.2001 г. НОИ уведомява, че поради неизпълнение на задълженията за текущо внасяне на дължимите осигурителни вноски, общият размер на задълженията на „Кремиковци“ АД се увеличава.

Две години по-късно общият размер на задълженията на „Кремиковци“ АД към НОИ е както следва: към държавно обществено осигуряване – над 70 млн. лв; към допълнително задължително обществено осигуряване – близо 1 млн. лв; към Националната здравноосигурителна каса – близо 900 хил. лв.

6.По отношение задължението на „Кремиковци“ АД към Стопанска банка. В приватизационния договор не са предвидени санкции.

7.По отношение на задълженията към кредитори-търговски банки. В приватизационния договор отново не са предвидени санкции.

8.По отношение на задълженията към други основни кредитори. Както може да се досетите, в приватизационния договор не са предвидени санкции.

9.По отношение на задължението, свързано с Програмата за привеждане в съответствие с нормативната уредба по околната среда. Как мислите, дали в приватизационния договор някой се е „сетил“ да предвиди санкции и неустойки? Не, разбира се.

През 2003-2004 г. купувачът „Дару металс“ АД продължава да залъгва Агенцията за следприватизационен контрол, че ще осигури средствата предвидени от Програмата за привеждане в съответствие с нормативната уредба по околна среда. За да добиете представа за мащаба на лъжите по този казус на новите собственици на „Кремиковци“ АД ще дам числата на поетите като ангажимент по договора средства и реално усвоените.

По договор за периода 2000-2004 г. те трябва да са в размер на 90 млн. лв. Реално вложените за 2001 г. са малко под 1 млн. лв., а за 2002 г. – 1 млн. 727 хил. лв. Но както вече знаете – в договора не е предвидена санкция при неизпълнение на задължението.

10.По отношение на задължението за запазване на постигнатите със синдикатите договорености. В приватизационния договор не са предвидени санкции.

Резултатът е ясен на всички. Някогашната социалистическа гордост „Кремиковци“ не работи отдавна, а цехове, машини и инсталации се режат на скрап и продават.

С това той напомня авиокомпания „Балкан“ и нейната идентична съдба. Каквото може от комбината е откраднато и продадено, другото държавата да си го блъска в главата. Пито-неплатено.