Правителството предвижда от 1 януари догодина най-ниското възнаграждение да е 1213 лева или 620 евро и 20 евроцента, вместо досегашните 1077 лева
Без съгласие между бизнеса и синдикатите приключи обсъждането на минималната работна заплата за 2026-а година на Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество, предава БНР.
Заради липсата на консенсус е взето решение на 6 октомври да се проведе заседание на Съвета, научи БНР.
Правителството предвижда от 1 януари догодина най-ниското възнаграждение да е 1213 лева или 620 евро и 20 евроцента, вместо досегашните 1077 лева.
Двата синдиката подкрепят проекта на правителството за минимална заплата от 1213 лв. от 1 януари догодина, а две от работодателските организации – Българската търговско промишлена палата и Асоциацията на индустриалния капитал са против, каза за Българското национално радио главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев. Той определи гласуването в комисията по доходи и жизнено равнище, като очаквано.
„Две работодателски организации се въздържаха – БСК и КРИБ. КНСБ и „Подкрепа“ естествено бяхме „за“ увеличението на минималната работна заплата, тъй като изоставането продължава да е чувствително в България и, ако не се предприемат мерки, ние ще продължаваме да стоим на дъното на класацията“.
Той допълни, че аргументите на бизнеса са, че се нагнетява инфлацията и че минималната заплата изпреварва производителността.
И КНСБ, и КТ „Подкрепа“ настояват минималната заплата да се обвърже с издръжката на живот.
