Адвокат Деян Николов: Фалиралата ЗК „Олимпик“ не плаща обезщетения

0
1040
Адвокат Деян Николов.

Абсурд- Ако компанията беше регистрирана в САЩ или Китай те щяха да бъдат гарантирани. Ако е в ЕС-не

Преди повече от две години бе официално обявено, че лицензът на застрахователна компания Олимпик е отнет. Оттогава до настоящия момент, обаче, не са изплатени дължимите суми на хората, които имат да получават обезщетения от тази компания – в това число клиенти на компанията и пострадали в катастрофи лица.

Припомняме, че потенциално потърпевшите българи, които са били клиенти на Олимпик са над 150 хиляди, като казуси с проблеми на тези бивши клиенти на застрахователната компания изскачат почти непрекъснато и влизат в съда без шанс за успех. Изключителен парадокс също е казусът, заложен в българското законодателство, че ако Олимпик беше клон на американско или китайско дружество например, обезщетенията щяха да са гарантирани, но само защото е клон на дружество, регистрирано в държава членка на ЕС – обезщетенията не са гарантирани.

Такъв е и случаят на Деница Господинова, чийто баща е загинал в катастрофа, причинена от застрахован в Олимпик водач на автомобил. За повече подробности се обърнахме към адвокат Деян Николов, който е специалист с дългогодишен опит в застрахователното право и защитава потърпевшите в горепосочения случай.

-Адвокат Николов, след като беше обявено, че лицензът на Олимпик е отнет, какви действия предприехте, за да може вашата клиентка да получи дължимото й от Олимпик обезщетение?

– -Както е известно, още през 2018 г. лицензът на застрахователна компания Олимпик беше отнет, а с Решение от 30 юли 2019 г. на компетентния съд в Република Кипър бе открито производство по несъстоятелност на Олимпик. След публикуването на това Решение, в рамките на законоустановения срок от 35 дни, изпратихме писмена претенция към назначените ликвидатори на Олимпик за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от моята доверителка неимуществени вреди от смъртта на нейния баща.

До настоящия момент обаче, нито сме получили какъвто и да било отговор от тях, нито клиентката ми е получила каквото и да било обезщетение. Поради липсата на обратна връзка с намиращото се в процедура по несъстоятелност застрахователно дружество, потърсихме информация дали правото на застрахователно обезщетение на доверителката ми е гарантирано от Гаранционните фондове на България и на Кипър, като се обърнахме към тях. Впоследствие получихме отрицателни отговори и от двете посочени институции.

От кипърския гаранцинен фонд отговориха, че в такива случаи изплащат обезщетения само на пострадали в катастрофи, причинени от автомобили, регистрирани в Кипър. От българския гаранционен фонд пък ни отговориха, че съгласно българския закон задълженията на българския клон на Олимпик не са гарантирани, защото седалището на въпросния застраховател не се намира в България или извън ЕС, а в Кипър, която е държава членка на ЕС.

-Ако правилно разбирам, до момента никоя институция както в България, така и в Кипър, не е да поела отговорност за изплащане на обезщетенията на хората, които не са си ги получили от Олимпик. Така ли е?

-Да, така е. Проблемът идва най-вече от това, че в нашия закон има една огромна недомислица. Съгласно Кодекса за застраховането, обезщетенията по застраховка „Гражданска отговорност” са гарантирани от Гаранционния фонд, ако изпадналият в несъстоятелност застраховател е българско дружество или е клон на дружество, регистрирано в държава извън ЕС. Ако застрахователят, обаче, е клон на дружество, регистрирано в държава членка на ЕС (какъвто е случая с Олимпик), обезщетенията не са гарантирани. Излиза, че ако Олимпик беше клон на американско или китайско дружество например, обезщетенията щяха да са гарантирани, но само защото е клон на дружество, регистрирано в държава членка на ЕС, не са гарантирани. Няма никаква логика в това.

Със сигурност не е била такава и целта на законодателя, когато тези законови разпоредби са били приемани. Това е видно от мотивите, с които през 2007 г. е въведен в нашия закон този режим на гарантиране на обезщетенията, дължими от изпаднал в несъстоятелност застраховател.

В мотивите към проекта на въпросния закон липсва каквото и да е било разграничение между застрахователите със седалище в България и трети страни, от една страна, и такива със седалище в държава членка на ЕС, от друга страна. Целта е била да се гарантират правата на всички пострадали в катастрофи, без значение дали застрахователят на виновния за катастрофата водач е клон на чуждестранно дружество или не.

-При това положение, в сегашната ситуация пострадалите и близките на загинали в катастрофи, които все още не са обезщетени от Олимпик, разполагат ли с някаква възможност да си получат обезщетенията?

-Вероятността, при сегашното положение, хората да си получат обезщетенията, е твърде малка. Пострадалите и близките на загинали при ПТП могат да предявят иск и към самия причинител на ПТП-то, но е общоизвестно, че почти винаги виновните водачи се оказва, че не разполагат с достатъчно средства, за да заплатят дължимите обезщетения.

Също така много минимална е вероятността фалиралото дружество да разполага с достатъчно активи, за да може да изплати обезщетенията. Освен това, производството по несъстоятелността на Олимпик, което се води пред кипърския съд, все още не е приключило и е твърде вероятно да продължи още няколко години.

-Какво, според вас, трябва да се направи, за да се реши този проблем с неизплатените от Олимпик обезщетения?

-Според мен, най-доброто решение е да се промени законът, така че в обхвата на гарантираните обезщетения да се включат и дължимите обезщетения от клон на застраховател, регистриран в държава-членка на ЕС. За да може да обхване и дължимите от Олимпик обезщетения, тази промяна в закона трябва да бъде така разписана, че да се отнася и за заварените случаи.

Също така е важно тази законова промяна да се случи възможно най-скоро, тъй като по отношение на много от пострадалите граждани, 5-годишната погасителна давност за изплащане на обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ е възможно да изтече в близките месеци. Такъв е и случаят с моята клиентка – в нейният случай 5-годишната давност изтича след по-малко от месец.