Бойко Рашков е надхвърлил измеренията на настоящето юридическо развитие на цивилизацията и го извел до висините на божественото начало в правото!
Интервю на Стефан Ташев
-Адвокат Димитров, следихте ли многочасовия дебат в парламентарната правна комисия за промените в Закона за съдебната власт, предложенията на министър Крум Зарков, на ДБ и ПП?
-Разбира се, че не. Отдавна имам непоносимост към лицемерието, глупостта, невежеството и откровената простащина на повечето от тъй наречените народни избраници и министри. Имам и искрена неприязън към някои от тях, на които откровено им личи, че нямат собствена воля, а служат на задкулисни играчи, които им диктуват действията. Такива са и настоящите актьори, за които ме питате.
-Как ще коментирате някои от тях за т.нар. разследване на главния прокурор, съдия от Върховен съд да го разследва или пък разследващ полицай ?
-С тези предложения на министъра на правосъдието за разследване на главния прокурор той демонстрира няколко неща поотделно, а вероятно и заедно.
Първо, правна неграмотност. Това е така, защото явно не е запознат с Решение № 11 от 23.07.2020 г, по конституционно дело № 15/2019 г. на Конституционния съд на Република България.
Това дело е образувано по искане на Министерския съвет на РБ за тълкуването на въпроса дали правомощието на главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори се разпростира и до конкретната прокурорска дейност. Тоест подчинени ли са всички прокурори на главния прокурор.
-Обяснете разбираемо какво е постановил КС, защото явно никой не разбира смисъла на решението.
-КС постанови, че надзорът за законност, осъществяван от главния прокурор, по никакъв начин не засяга конкретната прокурорската дейност по повдигане и поддържане на обвинение. Означава, че никой по закон, включително и главният прокурор, не може да диктува на редови прокурор как да формира вътрешното си убеждение за виновността и отговорността на лицата, за това има ли извършено престъпно деяние и дали то е извършено от обвиняемия.
Тоест, прокурорите не са подчинени на главния прокурор. Същото важи и за съдиите. Те не са подчинени на председателя на Върховния съд. Нещо повече: прокурорите и съдиите не са подчинени и на административните си ръководители по места.
Явно министърът на правосъдието, подобно на лицата с нулева правна грамотност, мисли, че институциите в съдебната система са като подразделения на плод-зеленчукови магазини или месарници, които се подчиняват на директора от централата, а прокурорите са като хамали, които без никаква мозъчна дейност слушат шефа си къде да стоварят кашоните с храна.
Горното означава още, че всеки прокурор може да разследва главния прокурор.
Означава, че когато се извършва разследване срещу главния прокурор, последният запазва положението си на главен прокурор, но придобива и ново качество – на разследвано разследвано лице.
При едно такова положение задължение на главния прокурор е да понесе последиците от разследването през времето, докато те продължават, включително и ограничението в упражняване на правомощията му като такъв.
-Искате да кажете, че министърът на правосъдието плюе на Конституционния съд?
-Това е най-точното определение – плюе на КС. Но плюе, ако е запознат с решението и е разбрал смисъла му. Ако това Решение не му е известно или му е известно, но не разбира смисъла му, не би било справедливо да твърдим, че плюе на КС, както казвате.
Все пак, ако е запознат с това решение на КС, то Крум Зарков демонстрира и грубо неуважение към Министерския съвет. Това е защото МС е попитал, а КС е отговорил вече на въпроса може ли главният прокурор да бъде разследван.
Освен това, започвам да мисля, че за министър Зарков Конституционният съд е хоремаг, а съдиите са кварталните му посетители, чиито актове и действия се ограничават до стените на пивницата!
Представяте ли си какъв имидж изгражда пред света настоящият министър на правосъдието с това създаване на правила за разследване на главния прокурор, при положение че възможност за такова разследване има?
–Какво всъщност създава министърът на правосъдието? Какви правила предвиждат промените в Наказателно процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт относно разследването на главния прокурор?
-Това е прекрасен въпрос! Крум Зарков е създал един шедьовър на антиправото. Това е така, защото освен напълно безсмислени и ненужни, поради казаното по-горе, промените са лишени от всякаква правна и житейска логика. В тях няма разум, няма правна техника, няма последователност, няма еднакви критерии.
За да не съм голословен, да преминем към конкретните промени.
Вероятно вече знаете, че промените предвиждат съдия с ранг на върховен да ръководи разследването срещу главния прокурор. Тук акцентирам на думите “ръководи разследването“ и то ad hoc – в случай на нужда. Акцентирам на “ръководи разследването“, защото, освен че такива текстове са противоконституционни, каквото е мнението на известни конституционалисти, самата промяна е потресваща.
Това е така, защото освен създаването на новата правна фигура на “прокурора – съдия“, не се предвиждат нужните съпътстващи промени.
Разследването срещу главния прокурор за евентуално извършено от него бъдещо престъпление отново ще се извършва от служителите от Министерството на вътрешните работи, назначени на длъжност „разследващ полицай“. Тоест тук промяна няма.
Явно никой от правния екип от светила в правото, с които министърът е разработвал законопроекта, не се е сетил да се създаде още една нова правна фигура на “разследващия полицай – съдия“, който да извършва разследването също ad hoc, както “прокурора – съдия“.
Така наистина би се постигнало независимо разследване, а не както сега то реално да се осъществява от обикновен разследващ, подчинен на всеки редови прокурор.
И сега какво се получава – реалното разследване пак ще се извършва от обикновен разследващ полицай, подчинен на министъра на вътрешните работи, който полицай ще се ръководи и от “прокурора – съдия“.
Тоест нещо, като на старата, раздрънкана таратайка да се монтира най-мощният двигател и този гениален инженер да се опитва да ни убеди, че това произведение ще работи, ще бъде регистрирано и допуснато да се движи по улиците.
Но това не е всичко!
“Прокурорът – съдия“ ще е с ограничен мандат от две години. Ако разследването продължи повече от две години, то започналият разследването “прокурор – съдия“ ще бъде сменен от друг такъв.
–А на кой съд ще са подсъдни делата срещу главния прокурор?
-Тук правила няма. Това означава, че ще са подсъдни на общите съдилища. Това пък означава, че в един евентуален, бъдещ съдебен процес с подсъдим главният прокурор негов обвинител ще е съдия, а съдията пак ще си е съдия. Тоест колеги съдии ще съдят главния прокурор! Това как Ви се струва?
-Струва ми се, че е абсурдно от правна гледна точка!
–Ясно е, че тези промени ще отидат в кошчето за боклук, но пък поне могат да са основа за даване на още по-невероятни житейски правни казуси на студентите по право, за да се провери правното им мислене.
Има и още нещо:
Ако следваме логиката на министъра и прилагаме еднакъв критерий, би следвало да се създаде и възможност за съдене на председателите на върховните съдилища.
След като според министъра прокурорите са подчинени на главния прокурор и не могат да го разследват, то съдиите също са подчинени на председателя на Върховния касационен съд и също не могат да го съдят ако извърши престъпление. Нали тъка?
Защо тогава, по подобие на “прокурора – съдия“, който ще разследва главния прокурор, да не се създаде независим съдия ad hoc – в случай на нужда, който ще съди председателя на ВКС? Той би могло да се избира от прокуратурата и да е “съдия – прокурор“, за да има известен паритет с “прокурора – съдия“, който ще разследва главния прокурор и да бъде също с мандат от две години.
–Адвокат Димитров не мога да сдържа смеха си. Току-що разиграхте нещо нечувано…
-Абсолютно сте прав, но нечуваното нещо не съм го разиграл аз, а министърът на правосъдието. Той създава извънредни правни фигури по отношение само на главния прокурор, без да прилага същата логика по отношение на председателите на върховните съдилища. Нали така? Те също са на върха на професионалната йерархия!
–Как ще коментирате предложените промени в НПК „Рашков“, според които полицията ще може да разследва, да арестува и да използва СРС без санкция на прокурор?
-Доцентът по наказателно-процесуално право и университетски преподавател Бойко Рашков е класи над правната грамотност на министъра на правосъдието Крум Зарков. В случая ще се въздържа от коментар по отношение на законодателните му идеи, но ще кажа две неща.
Първо: Бойко Рашков е автор на любимия ми силогизъм, че парите от магистрала “Хемус“ били изтеглени от банка в чували от клошар, който веднага след това умрял.
Второ: Предвид горното, вероятно Бойко Рашков е и творец на законодателната инициатива на партията си да се създаде “Закон за довършване на откраднатата магистрала“, като нямаме данни дали като е измислил този закон е бил под въздействие на определени вещества.
В този смисъл той е отдавна е надхвърлил измеренията на настоящото юридическо развитие на цивилизацията и го е извел до висините на божественото начало в правото!
