Колеги евродепутати недоумяват как може да се очерня собствената държава с цел новоизлюпени политици да си направят „биография” на „борци за върховенство на закона”
Интервю на Стефан Ташев
– Г-н Йорgанов, наскоро коментирахте, че се задава трета катастрофална година на т. нар. Промяна. Промяната на „Радев-Петков“. Защо смятате така?
– Защото „промяната продължава”. А тя вече демонстрира своите „умения” – създаде тотален хаос в държавата, доведе до висока инфлация и криза на доходите на българите, не успя да се справи с пандемията от COVID-19 и то в период, когато вече имаше ваксини.
Поставихме световен рекорд по смъртност. Излязоха наяве твърде много съмнителни сделки и опити за такива – от посредниците в газовите доставки до последните разкрития по аферата Джемкорп.
Корупцията получи широк размах. Неизвестно къде изчезнаха парите за магистралите, а обещанията за тунели под Стара планина и мостове на река Дунав, както и самолетната линия до Скопие останаха само предизборна пропаганда. Осъществи се финансово заробване на държавата ни с нови кредити, които ще трябва да плащат и бъдещите поколения.
И всички тези негативни процеси се развиха за сравнително кратко време, което ми говори за голяма алчност. Ако към това добавим изключително ниската политическа култура и дори липсата изобщо на такава, пълното безхаберие спрямо националните ни интереси в ЕС, както и твърде противоречивото отношение към руската агресия срещу Украйна и отказът да се предостави военна помощ на тази страна, картината става още по-мрачна.
И тъй като в самата „промяна” не виждам към момента никаква „промяна” то е логично да съм песимист и за настоящата година. Докато лъжата наречена „промяна” продължава оправия у нас няма да има.
– Как изглежда България отвън, от Европейския парламент? С почти двегодишното безконтролно управление на Румен Радев и неговите министри?
– Изглежда като объркана страна. Държава от периферията, в която някакви случайници са се маскирали като политици и си измислят несъществуващи „правила”, като пренебрегват европейския демократичен опит и традиции.
Много ни се смяха, а и чудеха на акъла в Европарламента, когато разбраха, че у нас ще се гласува с машини внесени от диктаторска Венецуела. Абсолютно не приемат и езикът на политическата омраза, който у нас насадиха т.нар. партии на промяната и главно „Продължаваме промяната” и „Демократична България”.
Намират това за твърде нецивилизована и дори неокомунистическа практика. Изненадани са, че в държава от ЕС могат да се нароят толкова много популистки партии еднодневки. И смятат, че това не говори добре за политическата култура на българския народ, който явно е склонен лесно да се заблуждава на избори.
Доминира мнението, че българските политици не могат да подчинят своите тяснопартийни интереси на общонационален интерес, какъвто бе очакването страната след коронакризата да има редовно, отговорно и стабилно правителство, с което да сериозно да се разговаря и да се планират дългосрочни политики.
В края на годината във връзка с дебата за приемането ни в Шенген пък стана ясно, че дори българският премиер е очернял в разговори България, представяйки я в крайно негативна светлина. И се е самоизтъквал като единствения политик, който е в състояние да „оправи положението” И естествено се намериха две държави – Австрия и Нидерландия, които да се вслушат в думите му и да ги повторят вече като своя позиция.
Колеги евродепутати недоумяват как може да се очерня собствената държава с цел новоизлюпени политици да си направят „биография” на „борци за върховенство на закона”. Евродепутати споделиха с мен, че не разбират защо ние сами си пречим като едни български политици клеветят други български политици и то в толкова важен за Европа период. Върхът на недоумението, но и на възмущението дойде, когато станаха известни незаконните репресии на правителството на Кирил Петков срещу представители на опозицията – арестът на бившия премиер Борисов и на политици от неговата партия.
А недоумението бе пълно, когато се разбра, че вместо да бъде отстранен от поста за това си своеволие вътрешният министър бе издигнат за депутат. Такива комунистически мурафети европейците не разбират.
В ЕС прави силно впечатление и некомпетентността на правителствата на „промяната” да защитят българските интереси по Плана за възстановяване и устойчивост. Ние сме единствената държава, която все още не успява да си вземе полагащите й се средства поради пълната некомпетентност на управляващите от „промяната”. Но като цяло основното е тревогата от трайната политическа нестабилност и неяснота относно водената от „служебни правителства” политика в България. Тези правителства изобщо не се приемат като нещо сериозно.
– Има ли връзка едноличната власт на Радев с поредното блокиране на България за достъп до „Шенген“, след като българския президент води дипломацията на страната, а повечето хора дори не знаят кой е външният ни министър?
– Не може да искаме европейците да познават всеки случайник в българската политика. Сигурен съм, че и българските граждани не знаят имената на повечето от тези, които ни управляват през последните две години. Логично е и в Европа никой да не ги познава.
Няма друга държава в Европа, която да се управлява от новобранци. У нас се наложи като практика да се монтират пионки на властови постове, а реалната власт да остава в олигархичното задкулисие.
Моделът е изцяло руски. Впрочем в Брюксел констатирах, че уважават бившия ни премиер Борисов, защото както многократно чух да казват той е държал на думата. При него е би в действие принципът: договорено – сторено. И това се е отразявало благоприятно на страната ни.
Що се отнася до Румен Радев той бе парашутиран в президентството с цел да разруши и дестабилизира държавата ни. Вече седма година е президент, а нищо градивно няма в неговата дейност.
Показателно е, че той активно участва в подбора на кадрите на „промяната”. Така България стана инструмент на руската хибридна война срещу Европа. С това ще го запомним: с отслабването на позициите на България в Европа. И проблемът е, че той не представлява страната ни, каквато е функцията му според Конституцията, а иска реално да я управлява, нещо което Конституцията не му позволява. И той я нарушава.
Защото „служебните правителства”, които назначаваше са само маши в неговите ръце. В Европейския съюз за него се говори като за прокремълския президент на България. Такова е мнението, такава е оценката.
– Като председател на 36-тото Народно събрание как оценявате работата на последните парламенти, с кратък живот, „червени линии“, остро противопоставяне и „изчегъртване“?
– Уникална некадърност и маниакално его. Българските избиратели изпратиха в парламента много посредствени хорица и резултатът е видим: те горките просто не могат, не ги бива, не стават за тая работа.
Унизиха тази най-достойна национална институция. Пренесоха уличната простащина в пленарната зала. Болните им амбиции направиха така, че в Парламента се занимават с всичко друго, само не и с реалните проблеми на страната. И срамят народа ни.
Вярно е, че и в началото на прехода имаше остро политическо противопоставяне. Но то бе на идейна, на принципна основа. Ние спорехме за идеи, за бъдещето на България, за нейния път на развитие. И аз съм горд, че политическата сила към която принадлежа вече 33 години постави България на правилния коловоз на историята който ни отведе в Европейския съюз и НАТО. А сега всичко, което се случва е напълно безпринципно. Партии се сдружават и разделят на принципа на вездесъщата далавера.
– Какво стана с т. нар. демократични сили в страната? Защо се стигна до техния разпад, а мястото им беше заето от формации, ръководени от деца на бившата червена номенклатура? Които предпочитат да се коалират с бившата комунистическа партия, но не и със „сестринската коалиция“ ГЕРБ-СДС?
– Труден въпрос, предполагащ дълъг отговор. Явно днес за участие в политиката се искат много пари, а парите са в червените другари и техните наследници. Но това е едната страна на медала. Другата е, че много от т.нар. десни политици не научиха урока, че обединението прави силата.
Те предпочитат да са вождове на малки индиански племена. Но процесът на разпад на демократичната общност започна, когато се осъществи „смяната на системата” чрез процеса на приватизация по време на управлението на ОДС с премиер Иван Костов. Тогава бяха обслужени интересите на номенклатурата на бившата комунистическа партия и на нейната охрана – кадрите на бившата Държавна сигурност. Днес това са т.нар. олигарси, които командват в България. Иван Костов бе противник на лустрацията, която би предотвратила този сценарий.
И сега наблюдаваме последствията. Наблюдаваме, че там където са ограбените от народа пари там се създават и новите политически проекти на „промяната”. Дори лице избягало от правосъдието в далечен Дубай си регистрира партия. Това задкулисие, което е особено лакомо за европейските пари, се специализира в партийно инженерство.
Необходими са му удобни за употреба послушни политици и то ги намери – посредствени, но жадни за власт. Това е и моралното престъпление на т.нар. промянаджии. С участието си в политиката те обслужват бизнес интереси на олигарси от червеното и ДС потекло, но ги приемат и представят за „наши”.
Това особено пролича през последните две години в поведението на политици от „Демократична България”. Тезата им за борба с корупцията и за върховенство на закона, която звучи на теория отлично, при тях се превърна в чадър за защита именно на корупционни мераци и на избягване от върховенството на закона.
Това бе подмяната, която осъществи „промяната”. За мен и за хората от моето поколение, коалирането на ДБ с БСП, заради кокала на властта в правителството на Кирил Петков, бе предателство към българската демокрация. Всъщност ДБ върна БСП на власт след като повече от десетилетие тази партия бе заслужено в опозиция.
– Къде според вас е България във войната на Путин срещу Украйна? Пак ли сме „Троянският кон“ на Москва след цялата съпротива срещу изпращането на военна помощ за Украйна и модернизирането на българската армия?
– По време на управлението на Румен Радев и партиите на „промяната”, България се ската като заек в храстите. Изявленията на президента усилиха внушението за „троянския кон”. На думи сме на правилната страна – европейската, световната, украинската.
На дело не е така. В Европа продължават да ни възприемат като „съпруга” на Русия. Защото твърде много са престъпните връзки с кремълския режим у нас, твърде много са и рупорите на прокремълската дезинформация и пропаганда.
Твърде широко са се разпростряли руските икономически интереси у нас. Както президентът, така и служебните му премиери избягват да характеризират Русия като държава агресор и не съм ги чул да казват, че тя трябва да бъде победена най-напред на бойното поле.
Защото мирът винаги е идвал след победа във войната. България трябва да минимизира своите отношения с Руската федерация във всички сфери – от енергетиката до туризма. Трябва да прогони от страната руските граждани, които подкрепят агресията на режима в Кремъл. Отдавна посланик Митрофанова трябваше да бъде обявена за персона нон грата. Трябва стриктно да се изпълняват резолюциите срещу кремълския режим на Европейския парламент. Да се прилагат без отлагане санкциите. Още повече, че когато говорим за Русия всъщност говорим за държава „спонсор на тероризма”, а това означава, че тя е заплаха и за българската национална сигурност.
– Има ли шанс при очертаващи се поредни предсрочни парламентарни избори най-сетне да имаме стабилно проатлантическо правителство или ни чака поредната политическа криза?
– Дори и да се състави правителство с третия конституционен мандат кризата ще продължи. Защото няма как партии като ДБ, „Продължаваме промяната” или БСП, които доведоха страната до тази криза, да се окажат „ангели-спасители”.
А „Възраждане” са си проруска партия. Не бих съветвал ГЕРБ и СДС да подкрепят правителство с третия мандат. Така само ще понесат негативи, които с нищо не са заслужили. Ще станат без вина виновни. Идеята за евроатлантическо мнозинство и респективно правителство, е именно на ГЕРБ/СДС.
И това е отлична идея. Но тя не може да се реализира на практика, защото ДБ и „Продължаваме промяната” са по-скоро ляволиберални популистки формации и за тях евроатлантизма е само политическа дъвка.
– Смятате ли, че зад „инсталирането“ на Радев на политическия връх в България стоят руските специални служби и в момента по тяхната „свирка“ се води усилена кампания по разбиването на българския парламентаризъм в полза на „президентска република“?
– Това е доминиращото в ЕС мнение. Факт е, че при определянето през 2016 г. на Румен Радев за кандидат за президент на България важна „консултативна” роля изигра Руският институт за стратегически изследвания, който подпомага дейността на руския президент.
Неговият директор в периода 2009-2017 година Леонид Решетников – ген. лейтенант от Службата за външно разузнаване на Руската федерация и ръководител на организацията „Наследството на Империята”, по-късно сам изтъкна своите „заслуги” за осъществяване на „специалната операция”.
Пред българска медия той заяви, че „предстои българският президент да изиграе забележителна роля за излизането на България от НАТО и ЕС”. Действието на пиесата се развива пред очите ни. А дейността на българските популистки партии и на гражданските организации, които се самоопределят като русофилски, напълно покрива това, което още в Резолюция на Европейския парламент от 2016 г. се определя като „антиевропейска сила”, водеща до трайна политическа дестабилизация и деформиране на парламентарната демокрация в конкретна страна.
В Европа доминира мнението, че България твърде евтино се продава на Русия. В тази връзка си спомням, че зам.- председателят на руския парламент Пьотр Толстой от управляващата партия на Владимир Путин „Единна Русия” бе направил изявление „на шега”, че Русия е готова да „изкупи напълно България”.
Тогава германският „Зюддойче цайтунг” написа, че „Проблемът не е, че някой иска да купува България. Проблемът е, че има кой да я продава. При това евтино.” И направи извод: „Превземането на България е в напреднал стадий“. До същия извод стигна и Центърът за международни и стратегически изследвания във Вашингтон, който посочи, че „Русия контролира пряко една четвърт от българската икономика”. А в Специалния доклад на Държавния департамент на САЩ за руската дезинформация и пропагандната екосистема на Кремъл, публикуван през 2022 г. е включено избирането на Румен Радев за президент на България на изборите през 2016 г.
Целта на всички действия на президента и на обслужващите неговата политика партии е гражданите сами да пожелаят конституционна промяна и трансформиране на парламентарната република в президентска. Радев си представя управлението в България като умален, според размерите на страната, модел на режима в Кремъл. Не вярвам този сценарий да се реализира, но усилията, които се влагат за осъществяването още повече, ще ерозират демокрацията у нас.
