Защо днес не съм протестиращ

0
536
Цветан Фиков

Няма как да застана до „правозащитника“, който погазва закона и организира протести извън закона

Цветан Фиков, bgreporter.info

Като журналист и репортер съм отразявал много протести. Самият аз съм организирал такива. Организирал съм и винаги съм бил с изострена чувствителност към неправдата и несправедливостта. Но винаги съм спазвал закона, защото смятам, че само със закона на чело, може да се бориш за справедливост. Другото е криворазбрана слободия.

Всеки протест трябва да се организира по закон. Да се представиш в МВР, да осигуриш свои хора за да следят за провокации и да съдействат на полицията срещу агресори. А на всеки протест, на всяко място, където се събират много хора, идват и такива. Идват със своя цел – било да опорочат, било да хулиганстват, било просто да създават напрежение.

Всеки организатор на протест иска той да преминава мирно. Да се чуят исканията му, да привлече още хора и да постигне своята цел. Това обаче става невъзможно, ако има агресия. Когато агресията е на протест, исканията се затъмняват, а кадрите с насилие изместват целта и гласа на протеста. Казвам го като журналист. Едва ли някой колега би давал хора, които артикулират искания, ако може да показва в ефир насилие и агресия. Да, в такава ситуация, не исканията, а побоищата стават новина. Вече никой не чува за какво сте се събрали, защото виковете и агресията ги заглушават.

Тези протести от първия ден явно целяха насилие. Самият факт, че никой не пое отговорност, не се легитимира като организатор, не комуникира с полицията относно реда и провеждането им, показват точно това. Дори да се абстрахираме за миг от ковчезите и бесилките, от постоянните ежедневни призиви на тримата “герои” за ескалация на напрежение, целта прозираше, като аромат на дубайско менте върху селска девойка.

Защо иначе, тримата мъже – единият, от които самоетикетирал се като правозащитник, другият от няколко години тровещ Интернет ефира с фалшиви новини, не биха уведомили органите на реда, за своите протести?

Ясно е, защото само така биха излезли сухи от водата на агресията, за която призовават. Не биха носили отговорност за ексцесиите, за които призовават вече петдесет и отгоре дни. Те не искат да носят отговорност, за това което самите те предизвикват.

Как тогава да им вярвам? Как да застана до тях, след като бягат от отговорност за деструкцията, която сеят?

Няма как! Няма как да застана до човека, заливащ пространството с фалшиви новини години наред. Човекът, заради който всички журналисти носим етикета “лъжци” и “подлоги”. Няма как да застана до „правозащитника“, който погазва закона и организира протести извън закона, а уж се бори за законност. За третия, дори няма да говоря – той е просто галено дете на Живковата номенклатура. Опиращ се на сянката на баща си- ловно другарче на Тато. Свикнал да получава всичко без усилие и мрънкащ капризно, ако не му уйдисва. Такива не заслужават вниманието на никой.

Не харесвам ГЕРБ, но няма как да тръгна след тези, защото колкото и да е хубава каузата им, тези “отровни индивиди” са катрана, който разваля кацата с мед на справедливия протест!

А дубайският аромат на този протест вече се усеща силно – люти на очите и замъглява всяка добра кауза !