Целта е същата като преди 5, 10, 15, 20, 30 г. – да поддържа носталгията на големи групи българи по онова скверно време
Антон Тодоров, zonanews.bg
Доскоро все още живите някогашни високопоставени комунистически престъпници лъжеха българите за нещо, което част от тях би трябвало да си спомнят, защото са го живяли. Имам предвид най-черния и ненавистен период в цялата българска история, какъвто 45-годишното болшевишкото робство представлява.
Днес почти всички от тези престъпници вече са починали – бившият министър на външноикономическите връзки Христо Христов, секретарят на ЦК на БКП Емил Христов, съветникът на диктатора Живков Костадин Чакъров и др.. Приживе постигнаха зеещи висини в лъжите за тоталитарнята диктатура, с което объркаха не едно и две поколения на прехода.
Днес „щафетата“ на фейковете и измамата е поета от техните отрочета. Последното интервю във в. „168 часа“ със сина на съветското протеже Андрей Луканов е много характерен белег, че тези са като символ на вечното завръщане. След години сигурно внуците на някогашните комунистически велможи ще лъжат и мажат, докато зомбират други поколения българи и ги лишават от истината за комунистическия тоталитаризъм, оставил България далеч назад и много встрани от нормалността.
Но да видим какво е сътворил наследникът на една от най-позорните фигури в историята на България – Андрей Луканов (секретен сътрудник на РУМНО, а вероятно и на ГРУ, мизантроп и българомразец). Карло Луканов, който е кръстен на дядо си със същото име (кадрови офицер от НКВД, килър и известен с жестокостта си следовател в някогашните Съвети) се е разпрострял в интервю за в. „168 часа“ с помпозни и крайно неверни твърдения, които са все в една посока – как срещу компоти от неизмити от калта ябълки сме били получавали съветски нефт.
Целта е същата като преди 5, 10, 15, 20, 30 г. – да поддържа носталгията на големи групи българи по онова скверно време, когато според тези фалшиви разказа, страната ни била едва ли не Аркадия.
Документалната, архивната истина е съвсем друга. Ето моят отговор на глупостите на Карло, както и автентични документи от поверителни архивни масиви, които представят съвсем различна картина по казуса „съветски нефт срещу компоти от неизмити, кални български ябълки“.
Един от основните интереси на Москва е бил да ни задължат да купуваме по-скъпия съветски петрол и газ, чиито цени са били дългосрочни и често пъти по-високи от тези на международния пазар. И за тази цел са ограничавали всячески възможността България да развие собствен добив на нефт (и газ).
Тъпоглавите русофилистици в България продължават и до ден-днешен да настояват на своето – че едва ли не сме съществували благодарение на милиардите от подарения съветски нефт и газ! Няма по-невярно нещо на тази земя. Естествено, че всеки може да вярва на каквито си иска глупости и измишльотини. Аз обаче мисля, че всеки, който има минимално чувство за национално достойнство трябва да прави изводите си на базата на солидните документи от архивите. Какво показват архивните документи? През 1963 г. в България започва да функционира Нефтохимическият комбинат в Бургас. На 4 август 1963 г. е приета първата партида съветски нефт, а на 2 септември е получен и първият български бензин.
През същата 1963 г. българската страна започва да търси варианти за доставка на по-евтин нефт, защото доставяният от Съветския съюз е по-скъп от този на международния пазар. Да, знам, че това Ви звучи фантастично, знам, че лъжливи болшевишки сирени и до днес пръскат опашати лъжи как сме били печелили милиарди от реекспорт на съветски нефт. Ваше право е да се оставите да бъдете лъгани, но мое задължение е да публикувам документите и фактите. Истинските факти, а Вие сте големи хора, може да решите дали да продължавате да се самоунижавате с глупостите за „евтиния съветски нефт“ или да помислите върху документалните доказателства за обратното.
Четем поверителни документи от секретното деловодство на Министерството на външната търговия от 1963 г.:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
ОТНОСНО: Перспективата за доставка на нефт от Алжир
…Вероятната клирингова цена на алжирския нефт (по неофициални данни) ще бъде между 15 и 16 долара на тон или заедно с транспортните разноски и застраховката към 17,6 долара (тон) СИФ Бургас. В сравнение с международната цена на нефта 18.0 дол.тон СИФ Бургас, съветският нефт 23,60 дол./тон и вносните енергийни въглища 22,96 долара за приведен към нефт тон, алжирският нефт е по-евтин и материалната изгода от нефта е очевидна.“ Антибългарската игра на московците е била с доста по-голям мащаб и далеч отиващи цели. Вече разбрахте, че още през 1963-64 г. е можело да купуваме по-евтин от съветския алжирски нефт. Не аз, документите го показват и доказват. Сега следете много внимателно мисълта ми – ако имаш възможност да купуваш по-евтин нефт на международните пазари и да допълваш необходимото с висококачествен нефт от собствен добив (долнодъбнишкия е бил такъв, с много ниско съдържание на сяра), то тогава как Съветите ще ти продават собствения си, на по-висока цена от международната, нефт.
Доказателства, че сме купували по-скъп нефт от Съветския съюз, докато цените на международните пазари са се сривали, откриваме и в поверителния архив на Валутната комисия към Политбюро. Двадесет години след онзи документ за алжирския нефт. Вижте какво казва другарят Кирил Петков, председател на СО „Химическа промишленост“ на заседанието на Валутната комисия, проведено на 23.VII.1986 г.:
„За съжаление, макар че е логичен такъв въпрос, ние не можахме да се ползуваме от незапомнено ниските цени на суровините за горивата, нефтохимическите продукти и торовете, тъй като както е известно 90 % от нефта и 100 % от природния газ внасяме по твърди дългосрочни цени от Съветския съюз.“
Вижте какво показват документите и за първата половина на 70-те години. България е страдала от такъв дефицит на доставки на нефт, че се е налагало да внася нефт от Либия на цена 12 % по-висока от предваритено договорената. Страната ни е изпитвала глад за нефт, Съветите не са изпълнявали дори договореното с междуправителствени спогодби, камо ли да реекспортираме. Помислете – изпитвате дефицит от нещо, купувате го на цени по-високи от международните и след това опитвате да го реекспортирате. Смятате ли, че е възможно да намерите купувач? А липсата на суровина за „Нефтохим“-Бургас е била толкова осезаема, че комунистическата диктатура е била готова дори да купува либийски нефт по завишени с почти 12 % от договореното цени. Четем документ от поверителния архив на Министерството на външната търговия до Българска външнотърговска банка:
„Изхождайки от външнотърговските интереси на страната, с цел да се осигури либийския пазар и за в бъдеще, който е основен доставчик на петрол за НРБългария от несоциалистическите страни, Министерството на външната търговия не възразява да се завишат цените на доставения от Либия нефт с 11,11 % предвид големите нужди на нашата страна и сериозните трудности за обезпечаването от тази суровина през настоящата и следваща година…“ За какъв реекспорт, който носил, представете си, милиарди на НРБ, изобщо може да става дума?!
А сега внимание – четем унищожителен за опорките на прокомунистическите лъжци и обслужващия им персонал документ. Става дума за извадка от “ Протокол на заседанието на Комисията по валутни въпроси към Министерския съвет на НРБ, 23 юли 1986 г.“, където в заключителното си изказване мин.-председателят Георги Атанасов съобщава, че от ценови разлики по линия на продажбата на нефтопродукти, НРБ губи годишно по над 200 милиона валутни лева. От преработката и реекспорта на нефт и нефтени продукти България не само не е печелила (противно на разпространените през последните 30 г. митове), а е губила. И то огромни суми. Тук наистина няма какво повече да се добави. Въпрос единствено на себеуважение е да сложим голям, неизтриваем игнор както на разпространителите на проболшевишките фейкове за онова време, така и на тези, които им дават тази възможност.
