От тогава започна да ми се изяснява картината около „демократите“ и „демократичните медии“
Милена Фучеджиева, писател, фейсбук
Разбирам, че един от големите проблеми с Вежди Рашидов е, че когато направи тракийската изложба в Лувъра, не къде да е, което също му се отрече, че не е в Лувъра точно, а в помещение към Лувъра, тоест под пирамидата, той покани и Клуба на писателките да направим четене в посолството. Направихме четене, дойдоха много хора, които бяха щастливи да се запознаят с различни страни от женската българска литература в момента. Бяхме с Леа Коен, Амелия Личева и Виктория Бисерова. Леа беше и продължава да е председател на Клуба на писателките, аз отдавна не членувам там.
Леа Коен и Виктория Бисерова платиха билетите си за пътуването, разноските за тях бяха за 2 вечери в хотел. Амелия и аз бяхме напълно на разноски на държавата, тоест беше ни платен пътя и спането.
За мен това е единствената командировка в живота ми на разноски на държавата. Не го казвам за да се оправдавам, защото изобщо не виждам какъв е проблемът с това, че Вежди ни покани. Имаше и допълнителна културна програма към изложбата и ние бяхме част от нея. Разбирам, че моето име и името на Леа Коен дразни по най-различни причини, но мисля, че е нелепо да бъдем споменавани като част от някаква корупция или шуробаджанащина на Вежди Рашидов. Аз го бях виждала два пъти в живота си преди това. Като втория път беше когато отидох при него да поискам да направим четене на женска литература някъде извън България, за българите в чужбина. Тогава книгата ми „Сексът и комунизмът“ беше много нашумяла и хората имаха интерес към нея и мен. Леа и Амелия няма защо да обяснявам кои са и каква им е литературата. Можеха ли да придружават делегацията други писателки? Естествено, че можеха, но никоя не се беше сетила да поиска среща с Вежди. Ей така стават големите „корупции“ в България.
Последиците за мен от това пътуване бяха горчиви. Слави Минеков се държа с мен безобразно публично тук, във фейсбук, крещя ми, че съм се продала за 50 евро на ден, нещо такова. Обясних му, че за мен не е проблем да отида в Париж на мои разноски, но той не искаше обяснения, а публичен линч върху мен. И го получи. Всички велики демократи воайорстваха докато той истеризираше грубиянски върху мен. Всякакви опити за нормален разговор бяха излишни. Аз трябваше да бъда публично пребита заради това четене в посолството. Скандалът беше гигантски за нещо, за което и досега не разбирам какъв беше проблемът, а че и досега се оказва, че е проблем, чета в Дневник някакви глупости, едно изречение за някакви командировки.
От тогава започна да ми се изяснява картината около „демократите“ и „демократичните медии“. Бавно и постепенно разбирах, че съществува глутница от самопровъзгласили се арбитри, които разкъсват всеки, който не им е от полза или не им целува задниците.
Та това е истината за тази командировка. Ощетихме държавата с четене в посолството. Съсипахме бюджета за култура затова, че отидохме ние, а не някои от тези, които глутницата поддържа. Голям грях е това на Рашидов, не му го прощавайте, моля. Не ми прощавайте и на мен, че се „продадох за 50 евро“.
Кучетата си лаят, керванът си върви.
Have a nice day
