Гражданите не би трябвало да гласуват за партии, които ограничават изборните им права
Борислав Кръстев, Клуб Z
След инфарктно заседание снощи депутатите на 45-ото Народно събрание решиха да ограничат българските граждани с новата измишльотина – изцяло машинно гласуване, без право на вот с хартиена бюлетина.
С това решения България гордо се нареди до шепа държави в света с ексклузивно машинно гласуване – Индия, Бразилия, Венецуела. И до нито една европейска държава.
Особено забележителен е фактът, че реално няма довод за това решение. Хартиените бюлетини всъщност ще са там, в секциите, но ще имаме право да ги ползваме само, ако машината се развали – нещо, което се случи на последния вот. Този проблем, апропо, така и не бе разрешен – „Сиела Норма“, ЦИК и „Електронно обслужване“ продължават да си прехвърлят отговорността. И все още, ако се развали машина, няма как тя да бъде заменена в самия ден на вота.
Така че тезата, че ще спестим пари, като махнем хартията, се изпарява. Изборната администрация пак ще изготви бюлетини, ще трябва да обучи членовете на СИК-овете за работата с тях и ще трябва да ги отпечата. Просто след вота ще изхвърлим почти всички.
Тази мания на „модерните“ български партии към машинното и електронното гласуване няма никаква връзка със съвременния свят и съвременните практики в развитите демокрации. За мнозинството държави по света и машинното, и електронното гласуване са нещо, което евентуално са опитали и бързо са зарязали – с машини гласуват под 10% от хората на планетата.
Това е и причината България да купи машините на „Смартматик“, венецуелска компания, чиито машини са били жертви на елементарни пробиви на сигурността дори в собствената им държава. Знаете ли защо „Смартматик“ е практически монополист в този бизнес? Защото клиентите са малко. Затова и компанията може да продава устройства, които са реално стационарни таблети с хардуер отпреди десетилетие на абсурдни цени. На практика единствената държава, която не ползва „Смартматик“, е Индия, която сама произвежда машините си.
Напълно непонятно е защо партии, които уж отвориха Изборния кодекс, за да премахнат ограничения върху вота, ограничиха най-основния метод на гласуване – този, който продължава да се ползва във всяка развита демокрация по света, и с който гласуваме, откакто в България има избори.
Искам си физическата, дълга 60+ сантиметра хартиена бюлетина. Искам да я сгъвам и слагам в урна. Искам тя да не може да бъде изхвърлена с лекота в кошчето, като миниатюрната касова бележка от таблетите на „Смартматик“. Докато нямам тази възможност, няма да гласувам.
И всеки български гражданин не би трябвало да гласува за партии, които ограничават изборните му права.