В говоренето си и в поведението си БСП днес е смес от национализъм, русофилство и битов консерватизъм от патриархално-селски тип
Веселин Желев, личен блог
БСП умира. Някогашната основна партия на България днес е пета политическа сила. Не е ясно колко още би пропаднала на следващи избори. Големите песимисти ѝ предричат в обозримото бъдеще да се бори да прескочи 4-те процента от гласовете, нужни за влизане в парламента.
Вероятно едно дясно управление, на което тя да бъде опозиция, може да я съживи и консолидира, но поне засега се вижда, че потенциалните ѝ избиратели се пръскат в други посоки – към крайноляво или крайнодясно.
Когато една над 100-годишна партия започне да умира, това може да отнеме много време. Но от няколко изборни цикъла от столетницата е замирисило на тамян. И не се забелязва обратна тенденция.
БСП умира от анахронизъм. Тя така и не се европеизира. Със зъл инат пропусна всички досегашни шансове за това. Изхвърли всички, които можеха да я поведат към европейската социалдемокрация – на дело, не към формалното ѝ членство в Партията на европейските социалисти.
Днес “социализъм” е само част от името на тази партия, празна дума. Лакмусът за това са отношението ѝ към ключови въпроси като войната в Украйна, Истанбулската конвенция, Зелената сделка.
В говоренето си и в поведението си БСП днес е смес от национализъм, русофилство и битов консерватизъм от патриархално-селски тип. Погледната в европейски контекст, тя изглежда като кръстоска между ФИДЕС на Виктор Орбан и СИРИЗА на Алексис Ципрас. Тоест – като евроскептичен балкански шовинист, обзет от социално-икономически утопии, наежен срещу всичко, което го кара да се променя и вперен “с надежда и любов” към всеки, който му обещава да му върне изгубеното минало и да го освободи от нежеланото европейско настояще.
БСП е озлобена носталгия. Тя умира тъй, както умират селата и малките градчета. Тя е партия на третата възраст и на социалната некроза, на ненужните хора и на опроверганите илюзии, на мизерстващата в “дебело невежество” (Захари Стоянов) глуха провинция. Единственият начин да съхрани поне тази своя социална база е да поддържа това невежество, т.е. да лъже. Но дори това не ѝ се удава съвсем, защото други (“Възраждане”) лъжат по-ефикасно от нея и изсмукват намаляващите ѝ избиратели.
БСП отдавна не е партията на промишления пролетариат. Не защото в България няма пролетариат, а защото я няма онази промишленост, която създаваше соцелектората. Новият пролетариат е декласираната градска беднота, лумпениатът и той има други кумири, още от времето на “Атака”.
Новата индустрия в България има нов тип работна сила, на която БСП в днешния си вид (който е вчерашен) няма какво да даде. Защото БСП е партията на губещите, а никой нормален човек не иска да бъде такъв. БСП няма какво да даде и на откърмените в лоното ѝ червени милионери. Тя изтъка платното им и те я ритнаха като ненужно кросно. С петото си място червената бабичка не става повече за политически гръб. Дори бившият военен летец, когото направи президент, не иска да чуе за нея. Макар все още да са на едно мнение по ред въпроси – като Украйна например.
БСП умира, защото се противеше и продължава да се противи на промените, особено – на здравословните. Тя не призна искрено нито едно престъпление на предшественицата си БКП, тя не се покая, не се извини на никого и за нищо и затова не убеди никого, че вече е друга.
Сред главните ѝ публични лица например е бивш министър в правителството, довело България до най-голямата ѝ икономическа катастрофа и политическа криза след падането на комунизма. Вместо в затвора, този човек е през ден в телевизора – спори, пропагандира, критикува, дава акъл. Затова БСП умира. Заради такива като него, а те не са малко и в елита ѝ, и в редовите членове, привърженици и симпатизанти.
БСП умира поради липса на лидерство, което да я поведе към болезнени, но животоспасяващи промени. Затова пък е обзета от непрекъснати вътрешни ежби, които напоследък решава главно с изключване на несъгласните.
БСП умира и това е добра новина. Никой няма да плаче за нея.
Тя е партията, която през последните 34 години системно пречеше на България да върви напред и нагоре и я влачеше назад и надолу – към миналото ѝ – без него БСП губи причината за съществуването си.
Затова няма смисъл БСП да бъде спасявана. Не бива да се пречи на сегашната ѝ лидерка Корнелия Нинова да я заведе до логичния ѝ край. Днешна България все по-малко се нуждае от такава партия.
БСП умира, но след нея не остава празнина. Във всяка педя от бившето ѝ електорално пространство веднага се наместват сили, които са отхапали част от разнообразния ѝ електорат. Те са различни, защото “столетницата” беше еклектичен сбор от несъвместимости – от прогресистката “Продължаваме промяната”, през радикално лявата “Левицата” до крайнодясната “Възраждане”.
