България е в канавката и дори през най-големите посткомунистически кризи в ранните 90-те години не е изглеждала толкова елементарно, толкова безизходно
Калина Андролова, фейсбук
Да наблюдаваш сричащия ученически умозаключения Кирил Петков как говори от трибуната на Народното събрание е мъчение. Посредственост, клишета, „мъдри“ изводи и стари заигравки, които се търкалят из Фейсбук. България е в канавката и дори през най-големите посткомунистически кризи в ранните 90-те години не е изглеждала толкова елементарно, толкова безизходно. Бизнес шаманският подход на Кирил извади България от коловоза, и сега страната ни е залог на неговите нарцистични самоусещания. Неприятно е, че демокрацията като обществена форма може да бъде лесно пробита от един човек, който се клати, не е съвсем в час и пр. Всяка свирепост и отказ от сътрудничество идват от малоценност. (Толкова ли няма представители на телевизиите, които да кажат на Вежди Рашидов да си изключва микрофона, когато не говори; зрителите се чувстваме като пулмолози със слушалки в ушите)…
