Етническото заиграване в политиката е като да палиш огън, за да си стоплиш ръцете: за 5 минути е уютно, после гори къщата
Депутати от ГЕРБ гневно коментираха изявлението на Ивайло Мирчев за „Възродителния процес“. Ето някои от тях:
Делян Добрев:
Да си правиш политически ПР на гроба на едно дете е кощунство. Срам за вас ППДБ – озверели сте от алчност за власт…
За да замаже този „гаф“, Иво Мирчев се изкара свидетел на смяната на имената.
Цитирам: „Аз за разлика от Борисов познавам и българските турци. Половината ми клас бяха българските турци. Един от най-добрите ми приятели се казваше Севел. Едната вечер се разделям със Севел и на сутринта той се казваше Светльо. А Бюрхан се казваше Боян.“
Възможно ли е това да е вярно?
- Иво Мирчев е роден през месец май, 1980 година.
- Последната смяна на имената е от март, 1985 година. В този момент Иво Мирчев е бил на 4 години.
Освен ако Иво Мирчев не е тръгнал на училище на 4 години (невъзможно), то това е една опашата лъжа. След шамарите, това е нов връх в личностното му израстване.
Цвета Караянчева:
Сложно нещо е демокрацията. Не стига само да кръстиш партията си на нея. А като се зададат избори, картината става клинична. Събираш един файтон последователи и хукваш из провинцията на срещи с народните маси да отбелязваш исторически дати с поклонения пред паметници, наподобяващи спиритически сеанси. Търсиш символика на места, доскоро маловажни за жълтопаважните ти обувки. И се изживяваш като покорител на Еверест в собствените си очи, а в тези на околните – като Господин за един ден. После изгряваш в социалните мрежи и …обратно към София. Много политици през годините са се снимали предизборно пред Тюркян чешма. Болшинството отдавна са в забвение. Защото едно кадро не стига да купиш доверието на местните хора. Ние в Родопите нямаме нужда от ничие благоволение или амнистия, за да печелим подкрепа.
Не с асамблейни изказвания, а с постоянство, лични срещи и къртовска работа на терен. 24 / 7. Вече 19 г ГЕРБ е политическа сила с реално влияние в смесените райони, с пълни листи и кандидати във всяка община. Други са на ръба на статистистическата грешка. Но пък щедро раздават присъди и си играят на поборници. Коледа е. Не е лошо да сме по-малко кресливи и да не преиграваме с жестовете на гърба на човешката травма, пък били те и за политическа употреба.
Деница Сачева:
Етническото заиграване в политиката е като да палиш огън, за да си стоплиш ръцете: за 5 минути е уютно, после гори къщата.
Българските турци не са „електорат за специални жестове“. Те са български граждани с конкретни проблеми и конкретни очаквания: работа и доходи, нормални пътища и здравеопазване в регионите, качествено образование за децата, сигурност, справедливост, край на на феодалните зависимости.
Това не се печели с церемониални снимки и символични маршрути, а с постоянна работа на терен, местни лидери, ясни политики и уважение, което се вижда и между изборите.
Да, паметта за „възродителния процес“ и почитта към жертвите са важни – и е нормално обществени фигури да отдават уважение. Но когато подобни посещения се превърнат в единствената видима “политика” към една общност, те звучат като PR, не като реална грижа. Последните дни показаха точно този медиен модел – много жест, малко съдържание.
И тук е проблемът на „Демократична България“ с българските турци: няма да видите човек с турско име в предните редици при тях или на депутатските им банки.
Но пък лакърдии как ще им решат проблемите – бол.
Акции да искаш – кеф ти Росенец по вода, кеф ти Росенец 2 по суша.
Истината е проста: ако искаш подкрепа, дай представителство и резултати, не символи.
Политика, която може да обедини, вместо да дели, изглежда така – силни местни кандидати, които са разпознаваеми и работят целогодишно, не само в TikTok сезона.
Уважението на миналото е важно, но ако един политик не може да предложи бъдеще, не може да иска и да очаква доверие.
Не сте чули правилно гласа на хората. Не се търсят хляб и зрелища. Търсят се тези, които могат да правят хляб и бъдеще.
Тома Биков:
Много малко хора от ПП – ДБ разбират в дълбочина т.нар. Възродителен процес. Дори съм убеден, че не са наясно нито с етапите, нито с предпоставките, нито с последствията му. Факт е, че това е едно от най-големите престъпления, които българската държава е извършвала срещу свои граждани. За това престъпление няма наказани и то винаги се е използвало като политически лозунг в една или друга посока.
Също като досиетата на ДС, чието отваряне не беше опит за помирение с миналото, а възможност за изява на един или друг партиен агитатор. Впрочем, най-глупавият закон за отваряне на досиета беше приет от мнозинството на СДС през 2000 година.
Закон, който предвиждаше досиетата да се отварят избирателно и само в полза на „нашите“. „Нашите“ доносници са по-добри от „вашите“. Защо беше приет през 2000 година? Защото през 2001 година имаше избори и комисията на Методи Андреев трябваше да разчисти терена. Така от 137 депутати на СДС само един се оказа с досие. Когато през 2007 година бяха отворени всички досиета, които бяха останали, се оказа, че агентурата сред демократическата общност се състои от доста повече от един човек. Сетих се за това покрай помпозното ходене на Тюркян чешма от Мирчев и Божанов.
Отново предизборно и отново с цел лозунг, статус във ФБ и клипче в тик-ток. Също като с досиетата, но и в крак с новите технологии. Това е банално, но и тъжно, защото се случва на гърба на невинни жертви. Днес чета статуси, в които на мушката на двамата сълидери вече е Борисов. До вчера почит и помирение във ФБ, а днес отново на бой. Накрая ще има коалиция с Радев, скарване с Радев, бой по Радев и пак предизборни снимки и статуси… Толкова досадно, но и толкова неизбежно.
Пиша това, защото за разлика от сълидерите на ПП – ДБ се интересувам от темата с „възродителни процес“ от поне 20 години и ми е омръзнало такива като тях да се изживяват като кампанийни морални стожери.
Знам този тип мислене от времената на създаването на Реформаторския блок (участвах в този процес лично и с това се изчерпи интересът ми към демократическата общност), когато докато се чудехме какво да говорим пред медиите, един от многото бъдещи сълидери предложи да се брандираме като антикорупционна формация. Така тръгнаха борбите за съдебна реформа. Като бранд. Сега са хвърлили око на Тюркян чешма и продължават да брандират. Да, сравнително некадърно, но достатъчно неприятно, за да бъде подминато. И този бранд ще бъде с резултата на бранда „съдебна реформа“. Защото толкова могат.
