Такива сложни совалки като сега за последно бяха през 2005 г. преди съставянето на тройната коалиция. Тя стана обаче с третия мандат
Със сигурност мнозина ще останат дълбоко шокирани, но е редно най-сетне да се каже: политиката не е за всеки!
През изминалите десетина години фейсбук вмени на масовия потребител невиждано по своите размери самочувствие, с което
той гордо се изживява като международен търговец,
вирусолог, социолог, политолог, кино- и литературен критик, музиковед, краевед, агроном, академик и най-вече политик! Не че още от соца не беше свикнал да разбира най-добре от политика, футбол и медицина, но социалната мрежа напълно развърза необятната му експертна мощ.
От 2020-а насам тази аномалия в народопсихологията изживява блестящ подем, сравним само с възторга от вечната дружба на КПСС и БКП.
Положението е изтървано до такава степен, че днешните млади, образовани, озарени от чисти помисли, родени в огъня на бунта партийни водачи не смеят да се докоснат до политиката от страх, че ще ядосат негово величество “избирателя” и той ще ги направи на пух и прах по стените на Зукърбърг.
Светкавичният възход и залез на ИТН
допълнително усилиха ужаса им, че дори с една грешна нота да подразнят финия слух на своите последователи, ще останат разлюбени.
През тази седмица Лена Бориславова, която напоследък управлява сложните процеси в “Промяната”, Кирил Петков и техният достоен партньор Атанас Атанасов в един тон се изказват, еднакви като матрьошки: “Зад нас са застанали над 600 хиляди избиратели, които са казали: “Нние не искаме повече управление на ГЕРБ. Затова ние не можем да подкрепим първия мандат на ГЕРБ”.
Щото само да намекнат, че с хората на Борисов може и да намерят основа за диалог, ще ги набедят за “герберасти на хранилка при задкулисието” и “американски мекерета”. Такива са нравите в техните елитни кръгове,
там си лягат само с партийни другари
Същата груба грандоманска грешка допуска преди парламентарните избори през 2001 г. и техният вдъхновител Иван Костов, когато отказва да обсъди със Симеон Сакскобургготски дори хипотеза за съвместни действия. В резултат на прословутия си инат губи властта завинаги с над един милион гласа.
Прогресивните общества очевидно не обичат да се учат от историята. За тях нямат стойност думите на великия атински военачалник Перикъл, изречени още през V век пр. Хр.: “Ние не гледаме на дискусиите като на препятствие по пътя на политическото действие, а като необходимо условие за разумна дейност…”
За сметка на това новите лидери в България явно предпочитат да се придържат стриктно към заводския лозунг
“Всеки комсомолец пример за хулиганите”
Всъщност след вота на 2 април българите имат привилегията за първи път от дълги години да наблюдават истинска политическа игра – провокации, куки, капани, игри на думи, разговори, изпреварващи ходове, преговори, дипломация, намеци, знаци и нишани, трудно доловими дори от опитни очи.
След срещата между двете водещи коалиции онзиден колегата Явор Дачков отбеляза: “Борисов отнесе “Промяната” на живо по телевизията”. Но освен предимството на дългия управленски опит за покачващото се реноме на ГЕРБ работи и доброволната абдикация на ПП-ДБ от политическия процес. Чак да те хване яд, като спънат централен нападател са. Затова изглежда малко вероятно самоотвержените усилия на Даниел Лорер за разбирателство да укротят
вещерската клада в душите на съпартийците му.
Най-много да ускорят цъфтежа на вече разлистените конфликти в прогресивната върхушка.
За последно подобни сложни совалки са провеждани през 2005 г. преди съставянето на тройната коалиция. Фаворитът от изборите са социалистите, които обаче влизат в жесток конфликт с доскорошния си партньор НДСВ.
Станишев полага нечовешки усилия да събере
подкрепа за правителство,
емисари уговарят дори атакаджии, костовисти и сини депутати по кьошетата, без резултат – кандидатурата му за премиер минава, но не и предложеният състав на кабинет. Финално властта се сглобява с третия мандат, чрез който ДПС взема пълно надмощие в управлението на държавата. Както се казва, кьорав карти не играе.
Сега офертата е добра, стига в преговорите да участват сериозни политици, а не превъзбудените комплексари от стената на депутата Христо. Правителство може да се състави:
а) между първата и втората коалиция;
б) между ГЕРБ, БСП, ДПС (и евентуално ИТН)
в) между ГЕРБ и всички без “Възраждане”.
Докато скучаещият прогресист възприема съчетанието между Борисов, Нинова и Карадайъ като гнусно, долно и невъзможно, както фолкпевица не си представя живота без татуирани вежди, за политиците би трябвало да е ясно, че и трите оферти са обещаващи. В надиграването е номерът.
Борисов, Петков и/или Нинова ще разпределят бюджета? Борисов/Карадайъ и/или Иванов ще предоговарят Плана за възстановяване и развитие и ще приемат правосъдната реформа? Иначе силите в 49-ия парламент не се различават по стратегическите си приоритети. Освен “Възраждане”, разбира се.
Дори Нинова е оставила вратата си отворена: “Който и да поиска наша подкрепа за правителство, ще изчака да си направим вътрешнопартийно допитване”.
С други думи, политиката не е проста, стига и политиците да не са.
