Воденето на сериозни преговори е цяла наука
Борислав Цеков, фейсбук
Запознах се внимателно с позицията на ГЕРБ, изразена днес на пресконференция от г-н Борисов и други ръководни представители на партията. Ето моето становище:
Първо, не споделям упреците, че два дни били мълчали. Онова, което аз наричам „фейсбук-политика“ – сега, тутакси, веднага да реагираме, щото Фейсът е пламнал – е част от профанизацията и инфантилизацията на политиката. Време е политиката да се върне към сериозност, отговорност и задълбоченост.
Това не е фейсбук-дискусия, а изключително отговорен процес. В такива важни моменти, в трудни ситуации, политиците, от които зависи нещо, следва да говорят, само когато имат какво да предложат като конкретни подходи и конкретни решения.
Иначе се затъва в: този е такъв, онзи – онакъв. А конкретни подходи и решения се формират не с моментни хрумвания и емоционални изблици – този каза, онзи рече – а след търпеливо консолидиране на позиция – събиране на широк обем от информация (за реакции и отношение у нас и в чужбина, състояние на другите субекти и пр.), след вътрешна дискусия и общо решение. Та, приветствам, че ГЕРБ демонстрира поне в този случай, че спира с фейсбук-политиката, която иначе е характерна и за тях.
Второ, воденето на сериозни преговори е цяла наука. Имал съм възможност да се докосна до нея при една отдавнашна специализация в Харвард (заради тези некадърници Киро и Асен вече да ти е неудобно у нас да кажеш, че имаш нещо общо с този университет!). От тази гледна точка, бих казал, че г-н Борисов подхожда много умело в конкретния политически контекст, като:
а) Заявява пълна отвореност и липса на конкретни персонални претенции – победител съм, но имам само 67 депутати, следователно не мога да тропам по масата и ще търся широко съгласие. Златното правило в такива случаи е: никаква персонализация на проблемите в началото. Това не означава, че в процеса на преговори няма да се конкретизират по подходящ начин персонални и други условия, но по правилата за водене на преговори, на този предварителен етап те се държат „в джоба“, за да не се превърнат в изначална пречка и аргумент за другите въобще да не седнат около масата за преговори.
б) Очертава ясна идеологическа рамка за преговори, като поставя на преден план фундаменталния разлом – отношението към руската агресия и Путин. По този начин той стеснява полето за маневри на останалите. Ако откажат да започнат преговори, това ще ги постави в неловка позиция пред нашите съюзници в ЕС и НАТО. Самият Борисов ще има аргумент срещу тях, който той без съмнение ще използва всячески – щом поставих въпроса за ясно отношение към Путин, те се скриха.
в) Изглеждащото на пръв поглед като екстравагантно предложение модератори на евентуални преговори да са господата Паси и Плевнелиев, е всъщност доста стандартен и уместен ход в ситуацията, в която се намираме. При крайно разделение и междуличностни конфликти, които пречат на намирането на политическо съгласие, се възлага посредническа роля на неутрални или пък общоприемливи за различните потенциални преговарящи страни личности и контактни групи.
Тяхна е ролята да разчупят ледовете, да сведат разговорите до по-техническо ниво, да генерират повече взаимно доверие и да отсеят спорното от безспорното. Когато такъв процес набере достатъчно инерция, се включва вече и политическото ниво, а най-накрая – завършения продукт на преговорите – проект за решение, казано най-общо – се предоставя за финална политическа санкция и одобрение от политическите ръководства. Практически примери за този подход има достатъчно и в националната, и в международната практика.
г) При заявените позиции на ДБ и ПП, че няма да преговарят с ГЕРБ, днешната отворена оферта на г-н Борисов ги поставя в трудната позиция да обясняват защо не са в състояние да преглътнат поне малко своето партийно его и поне да се опитат да намерят съгласие в името на България. Да опитат. С други думи, със заявяване на днешната си позиция ГЕРБ се стреми да отнеме всички рационални аргументи, които другите биха използвали, за да не водят преговори. Така се прави, ако разбираш от преговори. Силовият подход има място, когато държиш контрола изцяло или почти напълно. Примерно, ако ГЕРБ беше получил доверие за повече от 100 депутати. Когато нямаш контрол върху ситуацията, използваш описания подход.
Въобще, ГЕРБ подходиха рационално и отвориха вратата да преговори с необходимата тактическа зрялост. Оттам насетне – дали ще има преговори, кои ще участват в тях, по какво ще се споразумеят и по какво не, са въпроси, чиито отговори ще очакваме от парламентарните партии. Тяхната работа е да търсят решение за създаване на правителство, а не да обясняват, като че са в махалата, че това е невъзможно.
