Едно служебно правителство не може да има някаква своя външна политика
Борислав Цеков, фейсбук
По българската Конституция Президентът НЕ определя характеристиките и насоките на външната политика. Президентът е ДЛЪЖЕН ДА ИЗПЪЛНЯВА характеристиките и насоките на външната политика, зададени в законите, решенията и декларациите, приети от Народното събрание, както и тези, които произтичат от ратифицирани от законодателната власт международни договори. Осъществяването на външната политика е прерогатив на Министерския съвет.
Отново в рамката, зададена от Парламента. При това, следва да се има предвид, че в пълнота този прерогатив принадлежи на правителството, което се ползва с политическото доверие на Парламента и е избрано от него.
В периода от разпускането на НС до конституирането на новоизбрания парламент, служебното правителство, назначено от Президента, следва да поддържа текущо външнополитическия курс, зададен от Парламента и осъществяван от парламентарно избраното правителство.
Едно служебно правителство НЕ може да има някаква своя външна политика. Не следва и да ангажира държавата със стратегически решения с дългосрочни външнополитически последствия.
Дори и вътрешнополитическата или международна ситуация да налагат спешни действия, които излизат извън рамката на утвърдената до момента външна политика, служебното правителство (респ. Президентът) могат да предприемат такива само след консултации с основните партии и при тяхно съгласие. Така стана преди години, например, при служебното правителство на Стефан Софиянски, назначено от президента Петър Стоянов. Тогава под егидата на Президента партиите с пълен консенсус заявиха подкрепа за неотложни действия, като подготовка на Валутен борд и подаване на заявление за членство в НАТО.
На тази основа служебното правителство предприе необходимите действия. Що се отнася до правомощията на Президента в областта на външната политика, те са ограничени и следва да се осъществяват в рамката, очертана от НС и от избрания от парламентарното мнозинство МС. Президентът по Конституция има предимно представителни, а не решаващи функции във външната политика – подписва международни договори, в случаите, посочени в съответния закон, приема акредитивните писма на чужди посланици, а като несамостоятелно и споделено с МС правомощие – назначава посланици на Република България в други държави и международни организации. Президентът няма право на своя самостоятелна външна политика.
Казвам всичко това по повод на изявленията на
г-н Радев, че щял да налага вето на Европейския съвет при санкции срещу Русия в ядрената област и че не трябвало повече да се допуска военна помощ от България за Украйна. В периода до изборите на ново НС Президентът може да предприема такива радикални действия и позиции във външната политика, които противоречат на установената от предходния Парламент и парламентарно избрано правителство рамка, само ако е провел консултации с основните партии и има тяхното съгласие и подкрепа за това. В противен случай съставлява еднолично управление, което излиза извън конституционната територия на президентската институция и подменя парламентарното управление с пряко президентско управление, каквото Конституцията не предвижда.
