Как протестърите са се разбрали да овладеят съдебната система
Петър Стефанов
Отношенията между правосъдието и партиите на протеста се развива като в древногръцка трагедия. Гибелният гняв на Христо Иванов (Ахил), страстта на Електра (Татяна Дончева) и амбицията на Едип цар (Тошко Йорданов) биха вдъхновили творци в областта на драматургията и режисурата, писатели и фейлетонисти, обаче едва ли са много вдъхновяващи за правораздавателните ни органи.
Става все по-очевидно, че протестните партии се постигнали предизборно споразумение, според което спецпрокуратурата, специализираното правосъдие и Антикорупционната комисия трябва да бъдат разрушени, за да могат да ги оглавят по-правилни хора. Най-явният знак за заверата са плакатите на Съдебната палата. Логата на партиите на протеста греят до палатковия лагер, за да покажат, че вече няма 6-5 и всички легнали ще са паднали.
Тъй като партиите са млади и нямат никакво намерение да делят славата помежду си, разпределението по сектори е наложително, за да може все пак дифузната власт да донесе ползи при бъдещи и все по-явно, скорошни, избори.
Правосъдието ще бъде дадено в ръцете на ДБ, като на тях се пада ролята на „лошото ченге“. Невъздържаните пориви на „Изправи се! Мутри, вън!“ ще бъдат обуздавани в постоянните парламентарни комисии – за вътрешна сигурност и обществен ред, за контрол над специалните служби, вероятно и заместник-председателско място в Комисията по правни въпроси. В ролята на „доброто ченге“, колкото и да им се изправят косите на магистратите, ще бъдат кадрите на Слави Трифонов. Председател на Парламента, председател на Комисията по правни въпроси, министър на вътрешните работи и главен секретар – това са сегментите, които са от интерес за „Има такъв народ“.
Първата разправа ще бъде със специализираното правосъдие. За пръв път държавата ще обругае свои съдии, като ги прати да правораздават във всички краища на страната. Това, че някои от тях са се явили на конкурси и са устроили семействата си спрямо местоработата си, няма да е от значение. Но тези от тях, които са дошли от външни конкурси, няма да намерят място в съдебната система.
Те ще бъдат заклеймени като излишни. Неслучайно подготовката почва с различни медийни статии как държавата ни плаща най-много разходи за полицаи и съдии. Неслучайно започва и кампанията поименно да се посочват магистрати, чийто решения не се харесват на силните на деня. За да се „уволнят“ съдии, общественото мнение трябва да е добре подготвено. Трябва да бъде създадена невъзможност за друго решение, а изходът от закриването на специализираните съдилища трябва да бъде представен като акт на освобождение. Тук въпросът е деликатен, защото в тази кампания няма как подсъдимите да спечелят нечии симпатии. Контингентът на специализираните съдилища се състои от организирани престъпни групи за трафик на хора, на наркотици, рекетьори, лихвари, р.овч.-овци, ценкочокоци и шпиони. Дори опитът на иначе симпатичната Ивайла Бакалова да представи любимия си Веселин Денков като жертва на тъмни държавни субекти, претърпя фиаско.
В разгара на предизборната кампания целият състав, подсъдим за тежки престъпления и подготвен за гражданска реабилитация, търси начин да разкаже своята история, от която са спестени убийствата, изнудванията, кражбите и тормоза. На всички тези хора делата им ще бъдат прекратени и те ще се окажат с чисти съдебни досиета, запорираните им пари и имоти ще бъдат върнати.
Така всеки от тях, който има да си отмъсти за нещо някому, ще получи пълната възможност да го стори, използвайки свободата и парите си. Ще се чуят мнения, че предишното съдебно статукво не е било толкова зле, просто е трябвало да се състои в няколко персонални промени, и толкова, но ще бъде късно. Ще бъдат загубени доказателства, свидетелите никога повече няма да искат да застанат пред държавна институция, жертвите ще скърбят тихо, в случай, че не са напуснали държавата, а телевизионните екрани ще бълват скечове и смешки.
Безспорно най-свидната победа на протестърите ще бъде главата на Главния прокурор. Първо ще се погрижат Бюрото по защита, наричано от тях „преторианската гвардия на Гешев“ да мине в изпълнителната власт. Този акт цели по-скоро унижението на обвинител № 1, защото няма голямо значение за същинската му дейност. Втората стъпка ще бъде чрез различни административни хватки от МВР и ДАНС – основните донори на дела за прокуратурата. Така ще бъде силно разклатено доверието в професионализма на прокурорите. Те няма да имат доказателства, които да поддържат пред съда. И тъй като това не интересува голямата част от населението, ще бъде бетонирана опорната точка за некадърността на прокурорите и най-вече на главния такъв. Третата стъпка ще бъде разпускането на Висшия съдебен съвет (ВСС). Тук и ИТН, и ДБ, и ИСМВ имат пълен синхрон в желанието си кадровия орган на съдебната власт да се запълни с хора от техните квоти. Желанието е разбираемо, но експертизата в областта на юриспруденцията – поне показаното дотук – е на доста спорно ниво, но така или иначе, за изпълнението на техните цели ще им трябват гласове, а не личности.
А когато подходящият Висш съдебен съвет се попълни с правилните хора, когато още по-правилните хора бъдат инсталирани на ключови места и когато бившите хора (по израза на Бойко Рашков) бъдат изтласкани, тогава у народа ще се появи чувството за „трагическа вина“ и ще настъпи катарзисът. Това няма да е скръбта по личности или политики, нито катарзисът ще бъде просветление и смирение. Това ще е изконното чувство на излъгани надежди, което бързо ще бъде притъпено с обещанието за нови избори.
А Хаджигенов и Екимджиев ще разгърнат егото си като, например, оглавят прокуратурата и Върховния касационен съд, защото съдебната реформа е сложна работа и не се прави ежегодно.
А между Сцила и Харибда, или казано по-просто – между чука и наковалнята, ще бъдем всички ние – бивши, настоящи и бъдещи българи.
