Десет малки пилончета
Николай Големанов, фейсбук
1. Не е вярно, че родолюбие стои зад гигантския байрак, който щял да се вее над връх Рожен. Самият зор да демонстрираме „баш най-високо“ разкрива не обич към родината, а национално самоунижение. В него лъсва онзи пишман-патриотизъм, който извира от чувство за непълноценност. То пък произтича от невежество, от интелектуална и емоционална леност, накратко – от незнание и неразбиране за историята и народа ни, за България изобщо.
2. И хоп – пилон!, някак изведнъж… Но колкото по-чудато изглежда нещо, толкова по-сигурно му подхожда един универсален лаф: „За каквото и да ти говорят, става дума за пари“.
3. Напредващото безобразие около Рожен не е първото агресивно замърсяване на Родопите с бетон. Под връх Мечи чал досега стърчат „основи за къщички“ (виж снимката). Те са изхрачени там от английски измамници, несъмнено подпомогнати от лакоми нашенци. Но там поне всичко е ясно и откровено – „Вземи парите и бягай!“; никой никого не е баламосвал с Отечество и други висши материи.
4. Малоумието от пилонен тип не е от вчера. Преди 10-12 години беше набъбнала „инициатива“ да се издигне 133-метров (!) паметник на Левски край Свиленград (демек, да плаши оттам турците). За щастие, тази монументална гавра с паметта и делото на Апостола не се състоя.
5. От друга страна тогава никой не обвини противниците на онази „идея“, че не обичат Левски. Сега пропилонни активисти току отсичат: „Ти си против българското знаме“. Напредваме…
6. Ама, патронаж, викате. Да… Геометрически крайно различни, „чинията“ на Бузлуджа и Роженският „свръхдирек“ са близнаци по административна линия. Те напомнят за най-ефикасния нашенски начин да издействаш нещо. А именно: постарай се влезеш под кожата на голям началник.
7. Случвало се е виден мъж да получи добавка към името си заради велико дело, като Сципион Африкански или Дибич Забалкански. Президентът би могъл да остане в историята като „Радев-Пилонски“. Но „Роженски“ не става. Такова име по- би заслужил президентът Петър Стоянов, с чийто авторитет през 2000 г. традиционният събор край върха прерасна в общобългарска среща. Ето онова беше родолюбива, разбираема и симпатична стъпка – и видимо популярна.
8. Впрочем, ако е речено точно към Рожен да се стекат дарения и други пари, кандидат № 1 е националната обсерватория на върха. Тя е реално ценна, посещавана и… от години твърде често изнемогва финансово.
9. Надявам се, от горните пилонни точки или пило-точки, пилочки или пилончета да личи, че начинанието ме дразни. Тук имам само въпрос, към всички, които що-годе познават и обичат Родопите. Приятели, колко пъти там, в планината (виж например другите снимки) ви е прерязвало чувството, че драстично й липсва много висок пилон, както и много обширен трибагреник?
10. Чувал съм някога смешно-тъжен виц, мини-монолог: „Другари, важното е да има идеи. Защото, стига да има идея, ние ще запретнем ръкави и ще я превърнем в дело. А когато я осъществим, ние с пълно основание ще кажем „Видехтe ли се’а к’ва работа станА?!“. И дружно ще се захванем да я оправяме.“
Засега сме само в етапа „идея“. Сеирът предстои.
