Писането на статуси не може да се възприема като журналистика, а лайковете не измерват реална аудитория
Димитър Николов, зам.-председател на парламентарната комисия по култура и медиите, фейсбук
„Истинският, постоянно действащ парламент на една държава, се състои в нейната журналистика и публицистика”
Тези думи, които по-скоро звучат като завет към нас, принадлежат на видният общественик, журналист и публицист Йосиф Хербст, безследно изчезнал по време на априлските събития през 1925 година.
Един апокрифно разпространен списък, със спорно авторство, но с имена на утвърдени и уважавани български журналисти, нарочени за „отстраняване” , предизвика вълна от възмущение, но и напомни за едни от най-мракобесните времена в нашата история.
Едва ли ще е пресилено, ако кажем, че днес авторската публицистика и журналистика са поставени в риск.
От медийната среда изчезнаха сериозни журналистически жанрове.
Професията на журналиста не е сред най-добре заплатените, престижни и желани от младите хора. Работещите в този сектор я възприемат преди всичко като обществена мисия. От опит знам, че изграждането на опитни професионалисти е бавен, скъп и изморителен процес.
Четящият човек не подлежи на манипулация, твърди Здравка Евтимова.
Медийно грамотните хора доказано добре боравят с източниците на информация, слушат с разбиране и четат с критичен поглед.
Но в динамично променящият се медиен свят, все повече граждански активисти се легитимират като създатели на съдържание и се изживяват като лидери на мнение.
Писането на статуси не може да се възприема като журналистика, а лайковете не измерват реална аудитория.
Проявата на нетърпимост към различното мнение и насъскването срещу журналисти се превръща не само в опасен тренд на омраза, но и в сериозна заплаха за демокрацията.
Опитите за сплашване чрез подобен публичен натиск е своеобразен тест за имунната система на журналистическата колегия, която през годините е показала, че само когато е единна, е непоклатима и незаобиколима сила.
