Дали адвокатът от дивана се сеща за порнозвездата от своята младост всеки път, когато види хубава жена или прокурорка в съда остава да гадаем
Тодор Александров
През последните дни в юридическите среди и извън тях популярност набира коментар на пловдивския адвокат Стефан Левашки. Настоящият резервен член на Висшия адвокатски съвет коментира във фейсбук Десислава Петрова – прокурор от Софийската градска прокуратура, и словосъчета думите “прокуратура“ с “курва“, като вероятно се създаде нова дума в българския език. За незапознатите с казуса напомням написаното от Левашки: „Снежанка на прокурватурата-напомня ми на един анимационен порнографски филм от моята младост“
Самият факт, че медиите обърнаха сериозно внимание на написаното от Левашки, е първата индикация, че нещо е излязло извън нормалността. Второто доказателство за наличие на девиация от нормалния дискурс е реакцията на прокуратурата. Последната сезира председателя на Висшия адвокатски съвет за недопустимо поведение на не какъв да е адвокат, а резервен член на Висшия адвокатски съвет и бивш председател на Адвокатска колегия Пловдив.
Вероятно няма да има изненадани, че оценката на думите на Левашки е различна и мнението на обществеността е разделено. Според едни пиперливият език на Левашки не подхожда на образован и възпитан мъж, какъвто би следвало да е адвокатът пред дама, която е и негов колега. Нещо повече, тази дама е доктор по право и преподавател в Националния институт по правосъдието, нечия дъщеря, приятелка или съпруга, а може би и майка, която очевидно изглежда добре физически. Последното вероятно кара Левашки да я асоциира с порногероиня, чийто образ е останал в съзнанието му от филмите за възрастни от младостта му.
Това стана причини много хора да се възмутят от него.
Прави впечатление и друго – хората от “другата страна“. Изявленията на адв. Левашки и концентрацията на вниманието към тях в адвокатските среди. Повечето адвокати или се правят че не го виждат, или откровено го адмирират. Да, много адвокати му изказаха пълна подкрепа и заявиха, че това са и техни думи.
Тази мнения, не зная дали претендират за представителност, но са индикатор за тревожни тенденции.
Оказва се, че българските адвокати одобряват поведението на своя колега Стефан Левашки. Нищо чудно сред адвокатите да тръгне и слоган Je suis Levashki
Извън тези две полярни мнения е добре да научим и какво мисли самият Левашки за собствения си коментар. В медиите той е споделил, че не коментирал като адвокат, поради което не можело да му се търси отговорност за неетично поведение. Бил коментирал вкъщи, от дивана, в почивен ден, а адвокатът в почивен ден на дивана не бил адвокат. Още пише, че бил правил дори и по-цветущи коментари за Иван Гешев и Сотир Цацаров, но такава реакция не е имало.
Очевидно и самият Левашки не намира нищо нередно в думите си. Явно за него сравняване на доктор по право с порнозвезда на база антрополигични дадености, в случая физическа красота, е уважение към жените, които изглеждат добре. Дали Левашки се сеща за порнозвездата от своята младост всеки път, когато види хубава жена или прокурорка в съда остава да гадаем.
Същото важи и за институциите. Явно за него отново няма нищо нередно и дори е достойно българските институции да се съчетават с епитети с вулгарно съдържание. Има ли въобще нужда да се коментира дали “прокурватура“ е краен вулгаризъм или е дума достойна за юридическия речник. Същото е и с асоциирането на една жена, която упражнява юридическа професия и има докторска степен с порнозвезда от 90-те години. Има ли някой, за който да мисли, че това не е обидно?
Ако развием фантазията на Левашки ще обогатим юридическата терминология и с други подобни, като “педерастур“, “адвотравестит“, “адвотъпак“ и други.
Особено впечатление обаче прави и разбирането на Левашки, че адвокатът на дивана във фейсбук не е адвокат. Тоест може да си пише всичко, без това да ангажира общественото му положение и авторитет на професията или длъжността му.
Това означава, че Главният прокурор може да развие фантазията си и да напише от дивана, в почивен ден, че заместник – председателят на Висшия адвокатски съвет адв. Ина Лулчева е … оставам всеки сам да се сети. Това, според Левашки, не би следвало да ангажира отговорността му на Главен прокурор, защото прокурорът на дивана вкъщи не е прокурор.
Други подобни асоциации оставам на всеки един от Вас, съобразно формираните му представи и манталитет, както и брой изгледани порносериали!
Горното поражда и други въпроси. Дали са готови за уважението, което искат да получат и за което казват, че им се полага по закон? Поведението на Стефан Левашки и отговорността му е един от тях. Ако Висшият адвокатски съвет и Висшият дисциплинарен съд не си затворят очите… Т.е. ако възпитанието на Левашки получи отговор, какъвто му се полага по закон, може би ще сме свидетели на началото на един полезен и за обществото, и за адвокатурата процес. За да е устойчив обаче, той трябва да бъде подкрепен и от „редовите“ адвокати– те трябва да покажат нетърпимост към подобен начин на общуване, който по-скоро подхожда на грамотен каруцар, отколкото на уважаван адвокат.
Не трябва да забравяме, че повод за написаното са действията на прокуратурата по привличането на разпит на министър Бойко Рашков, Тест всичко има своите политически корени.
След като той още като служебен министър вкара МВР във война с прокуратурата и блокира диалога между тях, сега и представители на адвокатурата демонстрират не просто неуважение, а истинско презрение както към представители на държавното обвинение, така и към цялата обвинителна власт.
И на последно място, цитирам клетвата, която полага всеки адвокат, при встъпването си в адвокатската колегия:
„Заклевам се да изпълнявам добросъвестно задълженията си като адвокат в съответствие с Конституцията, законите на Република България и морала, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение и чрез поведението си при нейното упражняване и в обществото да проявявам уважение към съда и органите на властта, да защитавам с всички допустими от закона средства правата и законните интереси на моите доверители и подзащитни и да не издавам тайните им. Заклех се.“
Явно обаче само клетвата не е в състояние да задължи адвокатите да се отнасят с уважение към представителите на държавното обвинение и другите власти, ако не са им симпатични политически. Остават моралните устои и възпитанието от детството, които трябва да притежава всеки един член на тази гилдия. Защото, ако адвокатурата и прокуратурата са във война, то тогава потърпевшите ще са гражданите, справедливостта и истината.
Тук става въпрос за нещо много по-сериозно от нападки ad hoc от страна на иначе изтъкнат юрист. Тук дори не се коментират личните качества на колега, а е обиждана жена и е наричана с грозни и вулгарни определения само защото е красива. Слава богу, че вече не живеем във времената на Светата инквизиция, когато красивите жени са изгаряни на клада само защото са красиви.
