Това не е силна държава, а власт, която компенсира липсата на авторитет с кордони и принуда
Даниел Митов, фейсбук
Появи се официално обяснение за случилото се в Струмяни. То обаче не успокоява. Напротив, прави случая още по-тревожен.
Според изложената версия Гергана Петрова се опитала да влезе в „специално обособена за журналисти зона“, не представила лична карта и журналистическа карта, служителите на НСО повикали МВР и тя била „принудително отведена“ в районното управление. Там ѝ съставили предупредителен протокол и акт, след което я освободили.
Преведено от административния език, заради жена без документ за самоличност са били задействани НСО, МВР и районното управление.
Ако тя не е имала право да влезе в определена зона, просто не я допускаш. Ако трябва да установиш самоличността ѝ, разговаряш с нея, разясняваш последиците и извършваш справка. Ако е извършено нарушение, съставяш акт по установения ред.
Официалното обяснение не твърди, че жената е проявила насилие, заплашила е някого или е създала непосредствена опасност. Тогава защо се е стигнало до принудителното ѝ отвеждане? Как точно е „нарушила обществения ред“? И защо ситуация, която е могла да приключи за няколко минути с нормален разговор, е превърната в полицейска акция?
Тук стигаме до най-важното, деескалацията.
Деескалацията не е слабост и не е любезност по желание. Тя е основен белег на професионалната полицейска работа. Задачата на полицая не е да спечели спор с гражданина, а да намали напрежението, да разясни закона и да използва най-леката достатъчна мярка.
Професионализмът не е да покажеш колко лесно можеш да принудиш един гражданин да се качи в полицейски автомобил. Той е да разрешиш ситуацията, без да се налага да го правиш.
Особено нелепо звучи оправданието със „специално обособената зона за журналисти“. При посещения в малки населени места, включително при бедствия, премиерът не трябва да бъде превръщан в музеен експонат, ограден от журналистите и гражданите със специални кордони. Бедствието не е фон за правителствен пиар. Журналистите не са заплаха за сигурността, а гражданите не са препятствие пред добре режисирания кадър.
Когато една власт изгражда все по-широки охраняеми зони около себе си, пространството за неудобни въпроси обикновено става все по-тясно.
Официалното обяснение удобно мълчи и за Пламен Атанасов. По наличната информация той е отведен, защото не продължил направо, а завил надясно и така не изпълнил полицейско разпореждане. Бил ли е предупреден? Създал ли е реална опасност? Защо случаят не е приключил с разяснение, предупреждение или акт? Или в днешното МВР общественият ред се измерва с броя на отведените в районното?
Министър Иван Демерджиев дължи отговор кой е разпоредил този режим на действие, давани ли са указания служителите да възприемат гражданите като заплаха и защо не е приложен основният професионален принцип на деескалацията.
Дължи отговор и защо старши комисар Илия Тупаров все още не е освободен като директор на ОДМВР в Благоевград.
Той носи непосредствената управленска отговорност. Ако е разпоредил подобен подход, не трябва да заема поста. Ако не може да контролира служителите си, също. А ако указанията са дошли от по-високо, министърът трябва да поеме собствената си отговорност.
Все по-ясно се вижда стилът на това правителство. Гражданите са риск, журналистите са нежелано присъствие, а полицията се превръща в буфер между властта и обществото. Това не е силна държава, а власт, която компенсира липсата на авторитет с кордони и принуда.
За финал да си кажем, че правата на гражданите не са административно неудобство, а деескалацията не е слабост. Тя е белегът на професионалната полиция и демократичната държава.
