За двойния късмет на убийците на пътя

0
134
Свирепата катастрофа край Гривица с шест жертви. СНИМКА: DARIKNEWS

Докога невредимите след смъртоносни катастрофи, ще имат късмета да излизат невредими и от съдебната зала ?

Фокусът на нашето внимание отново е поставен върху пътно-транспортните произшествия с множество загинали.

Не става дума за трагичния инцидент с автобуса на магистрала „Струма“ от 23.11.2021 г., без съмнение една от най-тежките транспортни злополуки от най-новата ни история, а за друга тежка катастрофа от далечната 2015 г., когато край село Гривица, област Плевен, при челен сблъсък на два автомобила, бяха погубени шест човешки живота. За развоя на делото по нея Breaking.bg писа на 5 юни 2019 година. Тогава се чакаше решение на последна инстанция -Върховен касационен съд-ВКС. ВКС върна делото на първа инстанция Военен съд.

Фактологията – смъртоносна комбинация от множество умишлени нарушения

Припомняме, че катастрофата е причинена от двамата водачи на сблъскали се челно автомобили, управлявани от старшина Румен Цветанов Цеков (управляващ Форд) и Мирослав Венциславов Бъчев (с автомобил Фолксваген Туаран).

Според обвинението, вината на Румен Цеков е резултат от извършените от него няколко нарушения. На първо място управляваният от него автомобил се е движил в стеснения участък на трагедията с над 106 км.ч., нарушавайки повече от два пъти въведеното ограничение на скоростта от 50 км.ч. Следват нови нарушения: при въведената забрана за изпреварване, Цеков не само предприема такова, но го и прави на завой, т.е. без да има видимост, изпреварвайки попътно движещ се лек автомобил Рено Клио.

В резултат на поредицата от умишлени нарушения на закона и грубо несъобразяване с пътната обстановка, управляваният от Цеков автомобил се сблъсква челно с идващия насреща Фолксваген Туаран, зад волана на който седи Мирослав Бъчев.

Пак според държавното обвинение, потвърдено и от досегашните съдебни инстанции, виновен, макар и в по-малка степен, е и Бъчев. Вината на този водач също е резултат от няколко нарушения на закона. Той също се е движил с доказано висока и несъобразена скорост от около 88 км/ч, отново значително по-висока от обозначеното ограничение от 50 км/ч.

В добавка към това, Бъчев не се е съобразил с означението за извършващите се ремонтни работи на пътя, което допълнително е увеличило тежестта на решението му да не се съобрази с правилника за движение.

Накрая, виждайки задаващия се срещу него и движещ се в насрещното платно Форд, непосредствено преди челния сблъсък Бъчев предприема погрешна и оказала се убийствена, в прекия смисъл на думата, маневра. Вместо да отклони автомобила си вдясно и да се опита да избегне удара, е завил рязко вляво, като по този начин с автомобила си е навлязъл в насрещното пътно платно. В същия момент Цеков, опитвайки се да завърши рискованото изпреварване, също се насочва към собственото си платно. Следва челен сблъсък с шест фатални жертви на взетите от двамата шофьори поредица от грешни решения, всички те предотвратими, ако и двамата шофирали не бяха действали в разрез със закона.

Експертизата

Според множеството съдебни експертизи по делото, ударът е бил предотвратим, тъй като ширината на двете пътни ленти, е позволявала челният сблъсък да бъде избегнат и трите автомобила да се разминат на близко отстояние един от друг, т.нар. тройно разминаване – или поне ударът да не бъде челен.

За съжаление това не е станало. Последвал е адски челен удар между двата неправомерно бързо движещи се автомобила /с обща скорост ок. 200 км.ч./, при което са загинали всичките шест пътника в тях. Като по чудо оцеляват само двамата подсъдими шофьори.

Какво се случи от тогава в съда?

Изглежда почти нищо. Шофьорите, стоящи зад поредицата от смъртоносни нарушения, както е реда, се сблъскват с правораздаването – но за разлика от шестте си жертви, са на път отново да излязат почти невредими след този сблъсък и шест години газене в тресавището, наречено българско правосъдие. И докато при катастрофата оцеляването им е въпрос на късмет, в случая става въпрос за системен недостатък на държавното правораздаването – при най-добронамереното тълкуване на последвалата хронология.

Разхождане и премятане на делото нагоре, надолу по съдебните инстанции и то по няколко пъти, и постановяване на все по-леки присъди за двамата водачи, причинили адската катастрофа.

Миналата седмица обаче Военно-апелативният съд, пред когото делото попада за трети път (!), надмина и най-смелите очаквания. Висшите магистрати постановиха оправдателна присъда за единия водач – цивилното лице Бъчев, когото до момента съдебните органи винаги намираха за виновен, макар и с по-малък принос за настъпване на фаталния сблъсък.

Наказанието, което му бе наложено от първата съдебна инстанция, бе пет години лишаване от свобода и осем години лишаване от управление на МПС. Втората съдебна инстанция намали драстично и наказанието, наложено за другия водач – Цеков, от десет на седем години лишаване от свобода, както и намаляване на срока на наказанието лишаване от право за управление на МПС от 12 години на 10 години.

Казусът от тук нататък

В крайна сметка третата поред втора съдебна инстанция се произнесе по този твърде странен и абсурден начин. Всичко това въпреки петорната съдебна експертиза, която се изготвяше в продължение на почти три години, и въпреки очевидните и напълно доказани по делото множество нарушения на правилата за движение, извършени и от двамата водачи. Дори самото обозначаване на съдебната инстанция – трета поред втора инстанция, е достатъчно красноречиво за допуснатото протакане и за качество на българското съдебно производство, а да не забравяме, че предстои и обжалване пред последната инстанция – ВКС.

Така или иначе, постановената преди няколко дни оправдателна и милостива присъда – произнесена, по ирония на съдбата в седмицата, когато се отбелязва Световния ден за възпоменание на жертвите на пътнотранспортни, бележи пълен обрат за делото. Единият шофьор, за първи път след множеството междинни осъждания до момента, изведнъж се оказа напълно невинен, а другият шофьор се отърва със значително намаляване на наказанието лишаване от свобода, и изглежда също ще му се размине сравнително леко!

Измъкване няма само за загиналите хора

В крайна сметка изглежда, в България „цената“ на един човешки живот, отнет по непредпазливост и самонадеяност при автомобилна катастрофа, „струва“ на провинилия се шофьор около 6 месеца лишаване от свобода. Това ще се окаже предвид очакваното предсрочно освобождаване на осъдения водач, тъй като поради добро поведение, след изтърпяване на половината от присъдата, наказанието му ще бъде двойно намалено. Това е положението.

През последните вече няколко десетилетия, анализатори и експерти говорят обсъждат множеството причини за печалната статистика, отреждаща на България първо място в Европа по брой загинали по пътищата. Сред основните причини несъмнено са липсата на адекватен и справедлив съдебен процес, развиващ се в рамките на разумни срокове – и най-вече липсата на достатъчно строги наказания; и дори, както е и в случая – липсата изобщо на каквото и да е наказание.

Когато това се превръща в порочна практика, не е учудващо, че водачите на автомобили по пътищата на страната са толкова спокойни, когато нарушават умишлено законите и застрашават и твърде често отнемат невинни човешки животи. В това отношение няма значение дали водачът сяда зад волана след употреба на алкохол или дрога, дали кара с пъти над обозначената скорост, дали предприема забранени маневри или нещо друго. Общият знаменател е, че в съзнанието на българина няма как да има страх от закона, когато в публичното пространство постоянно се разбира за нови и нови убийства по пътищата, чийто причинители се отървават невредими не само на пътя, но и в съда. Когато нямаш морала да пазиш другите на пътя, последната преграда пред решението да станеш потенциален убиец, трябва да е строгостта на закона.

Затова е важно да се говори за липсата на правосъдие. Важно е да се дава публичност на всеки случай, в който съдът се подиграва не само с паметта на жертвите и техните роднини, но и с всички бъдещи жертви, които утре ще бъдат пометени на пътя от някой, уверен, че ще му се размине.

Въпросите, на които законодателят трябва да отговори:

Защо справедливите присъди са изключение, а несправедливите отсъждания – правило?

Защо при такива тежки инциденти на виновните водачи не се налагат принудителни административни мерки – временно отнемане на правото да управляват МПС, докато трае процеса, а те продължават да шофират и след катастрофата, да извършват множество правонарушения /както се доказа по това дело/ и да представляват заплаха на пътя.

Твърде много въпроси, които очакват своите отговори и решения.

Всички се надяваме промяната на това статукво и лошо качество на правосъдната система да бъде приоритет за новосформирания парламент, за очаквания коалиционен кабинет и най-вече за самата съдебна система, чиито висши органи и управление повече от всичко се нуждае от промяна и реформа.

Дотогава, всички ние като общество, както и всичките шест опечалени семейства, остава да чакаме, както и да се надяваме на крайното и окончателно отсъждане от страна на Върховния касационен съд.