Корнелия Нинова показва нисък праг на търпимост към критика, което е лош контур за лидерските й качества
Калина Андролова, infacto.bg
Намирам практиката на Нинова да съди медии, политолози, журналисти, анализатори за опасна тенденция. Корнелия показва нисък праг на търпимост към критика, което е лош контур за лидерските й качества.
В исковата молба, която получих, Корнелия Нинова е написала, че е нервна, че е извадена от равновесие, че живее в страх, че не може да върши партийната си работа и пр., заради статуси във Фейсбук.
Апропо, абсолютно същите „преживявания“ Нинова е написала в исковите молби и към другите хора, които съди, и на които също държи сметка, че изразяват мнения. Чудя се, как след такива серийни драматични сътресения на безсъние и липса на концентрация Корнелия изобщо управлява БСП?! Вие представяте ли си тази жена да управлява държавата и да изпада в стрес от всеки недружелюбен статус във Фейсбук, пък бил той груб или хулигански?!
Спомняте ли си подигравките, карикатурите, вицовете за Бил Клинтън, те нежни и деликатни ли бяха? Нямаше водещ на света, който да не се упражни върху публичното унижение на сем. Клинтън. И нищо от коментарите не беше политически културно и внимателно.
Дали президентът Джералд Форд е искал обезщетение от Линдън Джонсън за констатацията му: „Джери Форд е толкова тъп, че не може едновременно да пърди и да дъвче дъвка.“? Джордж Клуни причини ли безсъние на Тръмп, когато го нарече „карнавален алармаджия“?! Невротизира ли се Тед Круз, след като Тръмп намекна, че жена му е грозна, а баща му вероятно е замесен в убийството на Джон Кенеди?! Безпокойствата и презастраховките на Корнелия Нинова относно критиките в публичното пространство само подсказват, че трудно понася ударите. А те са неизбежни. Битките за властта не са възпитан разговор, не са педагогични, не са луксозен жест, който гали самочувствието. Те са несиметрични, често несправедливи, нараняващи.
Какво щеше да стане, ако Борисов и правителството се разплакваха от всеки критичен статус във Фейсбук и губеха „концентрация“?! Как щеше да изглежда обществото ни, ако Борисов беше решил да заведе дела на всички, които скачаха по паветата, наричаха правителството „мутри“ и вадеха тикви за образно пояснение?!
Не е ли парадоксално, че червените скачаха за запазване дори на фалшивите новини, наричайки ги „свобода на словото“, но, когато коментарите в медиите не са в полза на БСП, то тогава лидерката Корнелия завежда съдебни дела и налага запори върху сметките?! При всички случаи telos на съдебните намерения на Корнелия Нинова е заглушаването на мнения и оценки, които не й харесват. Сплашване на всички, които се осмеляват да бъдат по-остри и неприемливо изразителни за нея в словесността си.
Политическите фигури, чиято дейност засяга обществения живот, винаги са обект на коментари, карикатури, вицове и подигравки. Такива като Шарл дьо Гол са се отнасяли със симпатия към осмиването на недостатъците им, такива като Сталин – не. Публицистиката и някои други жанрове допускат разнообразно образно изразяване, метафори, хиперболи, сравнения и пр.
Чрез съдебни дела Нинова няма да може да си осигури пакети тишина в публичния ефир! Идейната празнота на Нинова избива в репресивни отговори към хора и медии с критични публикации. Свободата на изразяване е фундаментална категория на антитоталитарния дискурс! Нинова търси чрез дела за обиди и клевети, чрез запор на банкови сметки да набута критичното говорене в ъгъла, да му нанесе деспотичен шамар. Само че политическият успех не идва със съдилища, защото няма как да осъдиш гражданите да те харесват, не можеш да ги осъдиш да гласуват за теб.
Да ви припомня трагичната история на Александър Николов (Сашо Сладура), великолепен артист, цигулар, талантлив джаз музикант, завършил консерваторията в Прага, убит в лагера на смъртта край Ловеч, заради чувството си за хумор и непремереното си подигравателно говорене срещу комунистическата власт. Набеден за „хулиган“ и „упадъчен елемент“, той е смазан от бой, набутан в чувал и оставен да почива в тоалетната. Така репресивният режим на комунистите решаваше проблемите със свободата на изразяване.
Конструкцията на всеки репресивен ред се ражда от личната параноя на водачите. Репресивните режими се произвеждат от лидери, които има психически проблеми от комплексен характер, които се екстраполират като нарастващо обществени. Диктаторите са вътрешно уплашени хора с нисък праг на поносимост към „враждебния“ свят. Отстранявайки непрекъснато враговете си, те намират временно спокойствие, така решават личния си комплекс за малоценност. Ако можеше, Корнелия Нинова би пожелала да приключи всички лица, които тя подозира в disloyal and treasonable practices, тоест нелоялни и предателски действия. В партията размества като пешки всички, които не й се кланят.
Просто така е скроена. Женският й емоционален отговор затрупва всички други възможни нейни функции като тази на партиен ръководител, идеолог, политически стратег и пр. Дали моите статуси и статии са били малко по-груби, няма особено значение. Линийката ми за грубо отношение се счупи, когато станах свидетел на вътрешните интриги в БСП и начина, по който Корнелия Нинова разритваше партията. Такова остро партийно самоубийство си струва да бъде нагрубено!
Партийната власт, която Корнелия упражнява, е лишена от изобретателност. Монотонна е в тактиките си. Радев изземва инициативата й в публичното пространство, а тя е обречена да го повтаря, да се движи след него. Това й създава неудовлетвореност, кара я да решава самочувствието си като търси партийни врагове и се обгражда с поклонници.
Нинова демонстрира особена форма на антиенергия вътре в партията, защото е неспособна да произвежда каквото и да било, годна е единствено да поставя граници, да смалява и премахва. Както се изразява Мишел Фуко за подобни форми на власт, такъв е „парадоксът на нейната ефикасност: да не може нищо, освен да прави така, че онова, което подчинява, на свой ред да не може да прави нищо, освен това, което тя му позволява да прави“. Политическият модел на Нинова в крайна сметка се свежда единствено до ефекта на послушанието. Затова тя има потребност да води дела срещу медии, шефове на медии, политолози, журналисти и др.
Когато си беден на ресурси, когато си пестелив на съзидателни идеи, когато не знаеш накъде да водиш хората, които те следват, започваш да елиминираш критиката. Вместо да я диалогизираш, да я разбираш, да общуваш с нея, да нарастваш от нея.
За да се сражаваш с критиката, се изисква по-широко скрояване на интелектуалния характер, а не скучно личностно самоцентриране. В това отношение Борисов е много по-добър от Нинова, въпреки че също е много обидчив. Той умее да общува с критиците си, търси подход към тях и е гъвкав спрямо аргументите им. Демократичната власт е задължена да може да общува с критиците си и умението за това е стратегическо богатство.
Произвеждането на демократична нормалност изисква най-първо да има свобода на изразяването, словото, мнението. Някакви хора имат право да не харесват Корнелия Нинова. И да изговарят това на глас в публичното пространство. Независимо дали тя се сърди, дали ще ги съди и ще запорира сметките им или просто ще изпитва ненавист към тях. Историята на всяко поклонничество към авторитарен ръководител (в случая партиен) рано или късно завършва с обикновен махмурлук (сред ръкопляскащите). Просто трябва малко да почакаме.
