Сталинистите никога не излизат в пенсия
Капитан I ранг о. з. Васил Данов, съосновател и член на Атлантическия съвет на България
През 2001 г. Националната служба са сигурност задържа о. з. полк. Яни Янев, главен секретар на Съюза на офицерите и сержантите от запаса (СОСЗР) и представи убедителни доказателства за шпионската му дейност в интерес на Руската федерация. Докато го водеха на разпит при следователите, панталонът на бившия разузнавач се свлече и пред телевизионните зрители лъснаха долните му трудовашки гащи модел 1956 г.
На 18 март т. г., две десетилетия след о. з. Янев, долните гащи на ГРУ отново паднаха в най-мащабната и успешна акция на ДАНС и на прокуратурата срещу руски шпиони с български пагони и със сталински манталитет. Нищо, че резидентът е запасен чин. Всъщност сталинистите никога не излизат в пенсия.
От създаването си до ден днешен Атлантическият съвет на България непрестанно бие тревога, че страната ни се е превърнала в разграден двор за руските тайни служби, за руските агенти за влияние, за рублофили, рублояди и копейкаджии, които открито хулят Отечеството ни, зоват за връщане към сталинския ГУЛаг, за колхози и ТКЗС-та, за москвичи и запорожци (но само за населението), за „Седемнадесет мига от пролетта“, за песенния конкурс „Ален мак“ и за „влакове на дружбата“ между София-Москва.
Причината за наблюдавания националния упадък през последните три десетилетия е очевидна: управленската недостатъчност, липсата на държавническа отговорност и колониалният манталитет на управляващите клики.
Както и интелектуалната и моралната деградация на т. нар. политически елит, който вече 77 години оцелява и се самовъзпроизвежда за сметка на българската нация.
Главната причина за краха на т. нар. преход е доминирането на комунистическата номенклатура и на обслужващите я секретни служби във всички сфери на националното битие и съзнание.
Днешните „национални водачи” са хомонкулуси, заченати в генетичните лаборатории на милиционер-социализма и селектирани от водещите си офицери от Държавна сигурност. Урбанизирани селяни, те придобиха власт, но не култивираха мъдрост. „Ако смееха, щяха да отнесат и приборите”, казвал цар Фердинанд за българските министри, които ставали от масата му след официална вечеря.
Патологията на политическия, икономическия и т. н. живот разяжда обществения организъм, води до натрупване на злоба, завист, агресия и скривани (до време) гняв и разочарование. И до взрив, който извежда хората на улиците или ги отправя в психиатрията. Засега вторият изход е далеч по-разпространен. По официални данни до него са стигнали близо 20 % от българите.
За първи път в новата ни история бе разкрита шпионска група с школувани в ГРУ предатели, извършили целия списък от престъпления по член 104 от Наказателния кодекс. Събраните доказателства са доста убедителни и едва ли ще бъдат оборени пред съда.
Докато трае делото, истинските български родолюбци са длъжни да обсъдят и да вземат мерки за прекратяване на каналите, по които от Руската федерация към България текат нефт, газ, организирана престъпност, шпионски инструкции и рубли в доларов еквивалент. Пред себе си и пред потомците сме длъжни да вземем мерки за укрепване на националната сигурност и отбраната на българската държава.
1. Редно е да се започне с МВР, министерството, което изобщо не е реформирано след 1989 г. В другите ведомства преминаха драстични или бутафорни промени, но най-голямата и най-важна в мирно време държавна структура така и не бе докосната от ветровете на европеизацията. Концепцията, предложена от бившия министър на вътрешните работи доц. Веселин Вучков, е напълно приемлива като начало на така дълго отлаганите и саботирани реформи в МВР.
2. След като 30 години бившето РУМНО (служба „Военно разузнаване“) продължава да бъде средище на комунистически кланове, на възпитаници на съветското ГРУ и на следовници на небезизвестния негов бивш шеф – ген. Зикулов, прагматичният подход повелява службата да бъде разпусната и сформирана наново и начисто. Сега действащите офицери и цивилни специалисти от военното разузнаване да преминат атестиране и да получат правото да кандидатстват за работа в новосъздадената военно-информационна служба. Както направи Полша през 2006 г., когато за една нощ разпусна и на следващия ден създаде службите си за военно разузнаване и за военно контраразузнаване.
Нека да си припомним думите от Декларацията за независимостта на САЩ, където е казано: „Щом една форма на управление се окаже пагубна за посочената цел, народът има правото да я видоизмени или премахне и да учреди ново управление, поставяйки основите му върху такива принципи и организирайки властта му по такъв начин, каквито му се чинят най-подходящи, за да гарантират неговата сигурност и щастие.“
3. След неразумното структуриране на ДАНС от екипа на премиера Сергей Станишев, при което службата „Военно контраразузнаване“ (ВКР) бе изведена от състава на Българската армия и присъединена към новата агенция, БА остана без пряка защита срещу чуждестранно разузнавателно проникване. По-късно към Военната полиция бяха създадени звена за контраразузнаване, които все още не са организационно и кадрово укрепнали. Налага се спешно и сериозно да бъдат доразгърнати и усилени с кадри и с професионализъм структурите за военно контраразузнаване в Българската армия.
4. Да бъдат организирани периодични и извънредни психологически тестове за лоялност, включително със съвременни технически средства, на всички служители с достъп до класифицирана информация в МО, МВР и специалните служби, независимо от техния ранг в организационната структура.
5. Да се осъществява постоянно обучение и възпитание на всички работещи в системата на МО, МВР и специалните служби за защита на националните интереси на Република България като съюзна държава в НАТО и ЕС.
6. Повече да не бъдат сключвани никакви договори за ремонт и поддръжка на българска военна техника с военно-промишления комплекс на Руската федерация и на Беларус.
7. Да бъде намален броят български дипломати в Руската федерация до размера на средния брой дипломати от посолствата ни в страните от Европейския съюз. Българското правителство да поиска от Руската федерация реципрочност, при която тя да разполага на територията на България с точно толкова дипломати и консулства, колкото има България в Руската федерация.
8. Законодателно и политически да бъдат приети нормативни актове и правителствени решения, които да възпират от участие в избори и във всички форми на политическия живот у нас на партии, НПО и агенти за влияние, открито защитаващи небългарски, враждебни на НАТО и на Европейския съюз интереси, нагласи и тежнения.
Заплахата за националната сигурност на България от хибридната агресия на Руската федерация е от толкова висока степен, че изисква от държавните институции и обществото незабавни и решителни мерки за категоричното ѝ пресичане.
