Рецидивистът твърди, че е полусляп и не може да застреля двама души
Преди две години избягалият вчера от Централния софийски затвор рецидивист Владимир Пелов пише писмо от килията до вестник „Ботевградски вести“. В него той твърди, че няма нищо общо с убийството на братята роми Марко Найденов и Цветан Петров в центъра на Ботевград на 25 март 2016 г. Затова убийство той е задържан, а междувременно осъден на 32 години затвор след окончателна присъда на Върховния касационен съд за грабежа в Ботевград. Ето какво пише Пелов от килията:
Пиша, провокиран от безкрайните измислици и лъжи, които се публикуваха и коментираха около убийството на двамата братя – Марко и Скинара, за което съм задържан без вина и близките ми са принудени всеки ден да слушат и търпят какво ли не.
Не за първи път заявявам, че нито имам причина, нито скандали, нито физическа възможност и нагласа да направя това престъпление. Всички, които ме познават, са наясно, че не участвам в етнически конфликти, че не съм си позволявал дори на думи да обиждам, че се присмивах във форума на ония измислени лъжепатриоти и бабаити, дето призоваваха за саморазправа в махалите и скандираха срещу циганите заради частни случаи.
Искам да съм ясен, циганите нямат никаква вина за това аз да съм в ареста.
Те са излъгани, измамени и заблудени, за пореден път бяха използвани с цел отклоняване и прикриване на истината.
Децата ми учеха в училище „В. Левски” с циганчетата, приятелите и синът ми работят с тях и аз намирам това за съвсем естествено.
Когато малоумници палеха и трошеха в Катуница, на мен цигани ми даваха храна, вода, дрехи и завивки в ареста преди 4-5 години. Така че не е редно да се чува и дума за етнически причини. Щом прокурорите и разследващите полицаи изпратят децата си в училище „Левски”, ще повярвам, че и те ги уважават и ценят като равноправни граждани.
Какво се прави по този случай?
Заявявам – НИЩО! Полицията с мълчаливото съгласие на Окръжна прокуратура бавят всякакви действия по разследването, манипулират и притискат свидетелите, които бяха дали някаква яснота, или просто ги игнорират. Изчаква се с всичко, записи от охранителни камери се укриват, защото не подкрепят обвинението срещу мен. Имам предвид записите от казино „Пещерата”, които съвсем ясно биха отговорили бил ли съм там или не минути преди стрелбата.
Задавам няколко ясни и простички въпроса към прокуратурата,
полицията, но дано и близките на убитите ги прочетат и потърсят отговор от разследващите и обществото в града.
1. Нормално ли е два месеца да няма посочен смислен или какъвто и да е мотив?
2. Защо не се допуска и не се прави разпознаване на извършителя от единствения очевидец, когото полицията сама е установила? Аз искам това разпознаване.
3. Нормално ли е да не се разпитват свидетели, с които съм бил тогава, както и такива, които са ме виждали по същото време?
4. Да не се назначи и осъществи за два месеца медицинска експертиза дали съм в състояние да виждам, стрелям и прицелвам толкова точно в тъмното без тренировки и със заболявания на очите?
5. Да се укриват записите от казиното, където се лъже, че съм бил с потърпевшите?
6. Да не се разпитват официално служителите на същата „Пещера”.
7. Да се манипулират показания и възприятия на очевидеца.
8. Това всичко изглежда ли естествено и нормално разследване на едно двойно убийство?
9. Кой обяви на медии, премиер и прокурор, че вкъщи е намерено взривно устройство?
10 . Разследва ли се въобще откъде са откритите наркотици у убитите, за кой са работили, на кой са продавали, къде са се отчитали?
Всеки разумен човек би се запитал кой би имал полза. Каква полза имам аз от тази смърт в момент, когато полицията ме проверява три пъти дневно на домашния адрес, дребни злосторници и доносници разпространяват измислени листовки с клевети отново под мълчаливите погледи на полиция и прокуратурата.
Каква полза имам от тази смърт, когато чакам решение на Върховния съд по друго дело?
Нима някой в града е чул да проявявам мераци към разпространение на наркотици или проституция, лихварство и други подобни, че да се подмятат намеци за конкуренция и престъпни отношения?
Да, има и такива хора, но те обикалят с охрани, търсят протекция, доносничат и споделят приходи. Това не вярвам да е някаква тайна.
По другото дело, което се водеше срещу мен, получих 2 двадесетгодишни присъди за опит за убийство на полицейски служители. /Дело, също пълно с лъжи и манипулации, само и само да бъда нагласен/.
Тогава се твърдеше, че заради лошото зрение само и от стрес не съм улучил никой в две последователни стрелби. И ако не ме лъже паметта, един дознател от същата ОДМВР се изказа как само неточността на стрелеца го е спасила. Е, как стана, че сега уж същият стрелец стана толкова прецизен и точен в тъмницата и със съвсем увредено зрение след три очни операции? Кое да се вярва?
Нека се знае, че вкъщи не е изземвана никаква бомба или друга незаконна вещ. Това бяха едни бързи и припряни лъжи, с цел да бъда така очернен, че да няма съд, който да погледне безпристрастно на фактите.
Посред нощ дойде полиция. Аз ги пуснах, доведоха куче, обучено да търси оръжия и боеприпаси и експлозиви. Души по мен, по стаи и тавани и не реагира на нищо. Ако имаше барутни частици, щеше да ги открие. И странно как по-късно през деня не куче, а полицай намери такива по мен!
Не знам защо никой не се запита и сети как бих стрелял по хора сума пъти, при положение, че синът ми минава оттам и в момента работеше на 50 метра от мястото на стрелбата; че баща ми е бил на работа до хотела, пак на 50 метра оттам; че на други 50 метра е заведението на хора, които мислех за приятели; че майка ми пазарува в магазин „Европа”; че племенниците ми обикалят по центъра?
Страшно е как няколко служители могат и имат средства да лъжат, манипулират и хитруват така, че да заблудят и медии, и съд, и началници. Само и само да постигнат целта си. А тя е съвсем прозрачна-
просто една демонстративна разкриваемост и една статистика.
И бърз и лесен начин да сменят директорката си.
Основната причина да пиша обаче е друга.
Много хора – и бивши, и настоящи служители, и обикновени граждани, и от махалата знаят, че казаното по-горе е истина. И отговорните за убийството са на свобода. Че се укриват и преиначават доказателства и факти и въпреки това не събират смелост да кажат нещо официално.
По кафета и разни службици се шушука, но всеки иска да стои и гледа. И по това дело, и по другото срещу мен.
За мен е разбираемо, защото знам, че всеки, който е имал някакви отношения, свързани с полиция и разследване, не иска да е вече нито обвиняем, ни пострадал, ни свидетел, ни нищо.
Хора от Ботевград оглавяват две софийски прокуратури и има представители във всички важни съдилища.
Те също мълчат
И по случая и за много други причини, довели до това да се стреля като по дивеч из центъра.
Чудно кой ме нарече и наемник, защото за да бъда такъв, би трябвало да има и поръчител. А многобройните хора, с които въпросните двама братя са имали конфликти и боричкания, не ме свързва нищо. Нито ги познавам лично, а тези, за които знам, изобщо не съм срещал.
И като гледам какви лицемери и продажници обикалят улиците из града, май се убеждавам, че и невинен ми е спокойно и където съм сега.
И още въпроси, които са без отговор, а не са без значение:
11. Има ли купуване на гласове около избори и кои партии са най-активни в циганската махала?
12.Защо не се разследват заплахите за убийство срещу Марко и Скинара, за които се говореше във интернет-форумите и всички сме чели?
13. Кой измисли и лъга, че мой приятел ги е извикал на среща минути преди убийството?
Писмото е публикувано без съкращения и без редакторска намеса на 17 май 2016г.
