То визира над 40 мерки и програми в икономиката, енергетиката, образованието, пазара на труда и социалната сфера
Работодатели и синдикати са постигнали договорености по 4 направления за реформи през следващата година в икономиката, демографията, образованието, пазара на труда и социална сфера. Това каза пред журналисти в Министерския съвет председателят на Асоциацията на индустриални капитал в България /АИКБ/ Васил Велев след среща при премиера Бойко Борисов. В нея участваха и вицепремиерът Томислав Дончев и финансовия министър Владислав Горанов. Темата е била предложение на работодатели и синдикати за национално тристранно споразумение, съобщава „Фокус“.
По думите на Велев амбициозната цел, която стои пред тях, е до края на януари да има съгласувано и подписано такова споразумение, което визира над 40 мерки и програми.
Сред темите, които са били дискутирани на днешната среща, е била европейската зелена сделка от 11 декември. Тя определя климатичните цели до 2050 г., за да може Европа да се превърне в първия континент, постигнал въглероден неутралитет.
„Важните теми, които още днес дискутирахме, бяха зелената сделка, която беше оповестена от Брюксел и съответно измеренията за страната: необходимостта България да се включи в програмата „Въглищни региони в преход“. В механизма за капацитети да участват централите от Маришкия басейн, включително и тези с дългосрочни договори“, посочи Велев.
По въпроса за електроенергията председателят на АИКБ обясни, че вероятно ще има увеличение на тока за бита, но то няма да е значително.
„Това ще означава минимално изменение на цената, по-вероятно в посока нагоре, но не заради либерализацията, а заради скъпите емисии СО2, които трябва да се плащат. Но при свързване на българската енергийна система през Румъния, Унгария, с европейската, което се очаква да се случи следващата година, е възможно даже да има и движение на цената и в обратна посока, но не очакваме при 30 % либерализация, процентите да бъдат повече от 2-3 в двете посоки. За да се нотифицира механизмът за търг за капацитети, необходимо условие е да има план за либерализация на пазара за бита. Това е необходимо условие, което се поставя от Брюксел. За нас необходимо условие е и прекратяване на договорите с ТЕЦ-1 и ТЕЦ-3 в Маришкия басейн, за да може те да участват в тези търгове за капацитети, съответно за да бъде плавен този преход. За да се минимизира рискът от поскъпване на цената, се предлага това да не става за една година, а поетапно – от 3 до 5 години, такъв е европейският опит. Това са няколко мерки, които трябва да бъдат извършени: механизъм за търг за капацитети, прекратяване на договорите и либерализация на пазара“, обясни Васил Велев.
На срещата е станало дума и за желанието на работодателите за поетапно либерализиране на пазара на електроенергия, което те определят като необходимост. Друг въпрос, който е бил поставен, е недостигът на човешки ресурси за бизнеса и нуждата от програма за интегриране на гражданите с български произход от други страни. „Също така и облекчаване на трудовата имиграция по примера на Германия“, добави Велев.
Въпросът за болничните също е бил сред темите, но по думите на Велев това далеч не е най-важният въпрос, като конкретни решения и предложения по него днес не са били обсъждани.
