Не той е решавал каква упойка да бъде използвана, мотивира се апелативният съд
Зъболекарят Валентин Павлов е оправдан за починало след операция 14-годишно момче, защото не той е решавал каква упойка да бъде използвана, съобщи Lex.bg.
Това става ясно от мотивите на Софийския апелативен съд (САС), който миналата година отмени осъдителната присъда на Павлов. Преди това градският съд го беше осъдил условно на 3 години затвор за причинена по непредпазливост смърт на детето.
За трагичния случай от юни 2016 г. съобщи прокуратурата, след като главният прокурор тогава Сотир Цацаров поиска имунитета на Валентин Павлов, който е бивш депутат от „Реформаторския блок“. Това се случи непосредствено преди последните парламентарни избори през пролетта на 2017 г., когато Павлов отново беше кандидат за депутат.
Година по-рано той оперирал 14-годишния Алекс Иванов, като отстранил киста в лявата част на долната челюст под пълна упойка в стоматологичната клиника, която управляват със съпругата си Венета. Според обвинението, въпреки че били приятелски семейства, Павлов не уведомил родителите на момчето за рисковете от операцията, а им казал, че става въпрос за „рутинна интервенция“, като последствията можели да бъдат леко неразположение и незначителни болки.
Според прокуратурата Павлов оперирал детето, след като еднолично и без консултация с анестезиолог, насрочил операцията под пълна упойка, а клиниката не била подготвена за реакция при усложнения.
Съставът на САС (председател – Калин Калпакчиев, докладчик – Владимир Астарджиев и Камен Иванов) обаче стига до извод, че причината за смъртта на момчето „е изцяло извън дейността и задълженията на подсъдимия Павлов при извършената операция“.
Съпругата на Павлов обаче е призната за виновна, защото като управител не е създала организация за реакция в случай на такова усложнение. Анестезиологът Йонна Филипова пък е осъдена заради забавената реакция и за несвоевременното прилагане на единствения съществуващ антидот „Дантролен”. САС намали присъдите и на двете, като те са осъдени условно на по една година затвор.
Присъдата не е окончателна и може да бъде обжалвана пред Върховния касационен съд.
