Когато социалистите редактират историята

0
482
Снимка: Иво Йованович

Госпожа Нинова е забравила да спомене за подправената от професор Баева история в учебниците

Диляна Ценова Снимка: фейсбук

Диляна Ценова Гогова, Bulevardi.bg

Признавам, че за първи път от… не, за първи път досега попадам на позиция на Корнелия Нинова, в която се съдържа зрънце резон. Става дума за глупостите в учебниците, абсурдните трактовки на класически произведения и превратни интерпретации на историята.

Лидерът на БСП твърди, че с „екип от учители, читалищни дейци и интелектуалци“ са направили преглед на съдържанието на учебниците и се натъкнали на тежки безобразия. Дава пример с поемата „Неразделни“ на Пенчо Славейков, чийто смисъл в 7-и клас се преподава със следното мотивиращо послание: „Хиляди пъти й каза, че това момче е смотаняк и не е за нея. Ще ги разделя на всяка цена. Как не ги е срам любов да въртят, а са още деца. Трябва да докладвам на директора“.

В заключение госпожа Нинова отбелязва, че „40 процента от децата ни са функционално неграмотни“ и предлага да се въведе „един учебник за един клас по един предмет в цялата страна“.

Разбира се, като повечето тези и инициативи на социалистите и тази е вярна, но…

Не научаваме кои са „учителите, читалищните дейци и интелектуалците“, с които са извършили въпросния мониторинг. Не че изводите им не са верни, напротив – най-рационалното решение е съдържанието на учебниците да бъде еднакво за всички, за да не се допускат нито пропуски в образованието, нито внушаване на подвеждаща информация. Дотук добре, обаче г-жа Нинова забравя, че учен от средите на БСП предизвика само преди две години фрапантен скандал по същата тема.

Проф. Искра Баева описа управлението на Жан Виденов в учебник по история за 10-и клас, без да помести и дума за най-катастрофалното последствие от него – хиперинфлацията. Самата авторка е била член на ръководството на БСП по време на този кабинет (1994-1997 г.) и вероятно по същата причина е преиначила историческата истина.

Представяйки Виденов като „личност от епохата“, тя изчерпва причинения под негово ръководство национален икономически крах с едно-единствено изречение: „Забавените реформи и запазването на държавния контрол предизвикват голяма банкова, зърнена и политическа криза през 1996 г.“.

Проф. Баева внася фалшиви внушения и в друг урок, засягащ „случая с т.нар. танкова реплика на Петър Младенов“. Тя буквално пише, че през 1990 г. СДС са манипулирали записа на режисьора Евгени Михайлов в свой предизборен тип. „Избухва скандал – разяснява Баева. – От БСП оспорват автентичността на записа и твърдят, че Младенов е казал: „По-добре Станко (Тодоров, председател на НС) да дойде“. Споровете продължават и до днес.“

Баева забравя да приложи обаче безСПОРНИЯ факт, че по въпросния случай се е произнесла специална експертна комисия, чието категорично заключение е, че записът на Михайлов е напълно автентичен и по време на протестите Петър Младенов е искал именно танковете да дойдат, а не Станко.

Та в този ред на мисли и госпожа Нинова е забравила да спомене за подправената от професор Баева история в учебниците. Нещо повече, определила е за водач на листата на БСП в Плевен професор Румен Гечев – вицепремиер и министър на икономическото развитие в кабинета „Виденов“. Какъв е при това положение прочитът на Нинова на българската история преди 23 години и участието на проф. Гечев в нея?

Популизмът в тази и в много други инициативи на левицата е основна причина за разделенията и девалвацията на ценностите в партията. Само отношенията й с президента Румен Радев да вземем, отделния протест, който БСП организира през лятото, и очевидната дистанция между Нинова и държавния глава, говори достатъчно красноречиво за нееднаквите критерии, които спонтанно се прилагат от „Позитано“ 20.

Ако приемаме за логично днес коалирането между НФСБ и „Воля“, сближени от своето сервилно отношение към статуквото и нисък идеен потенциал, намеците за партньорство между „Демократична България“ и БСП не се посрещат със същата инертност от симпатизантите на т.нар. градска десница.

Лидерът на ДСБ ген. Атанас Атанасов заяви по Би Ти Ви, че коалицията им с „Да, България“ е склонна да си сътрудничи с всички освен ГЕРБ и ДПС, като направи уточнението, че биха работили със социалистите при определени условия. За да успокои страстите, Христо Иванов след него поясни, че „Демократична България“ няма да влиза в предизборни коалиции, но отново потвърди, че е възможно сътрудничество с червените в следващия парламент.

Ето, точно в това е дяволът. Политическата сила, за която гласуваш, трябва да бъде предвидима в принципите си. Слави Трифонов заявява, че няма да влиза в съглашения с ГЕРБ, БСП и ДПС, Борисов гарантира, че никога няма да си партнира с БСП и ДПС. Има обаче две сили, изразяващи готовност да „работят“ с всички, ако обстоятелствата го наложат, и това са БСП и ДБ.

Иначе всичко е вярно…