Нашите политически тарикати се правят на улави до последно

0
269
Христо Иванов и Димитър Найденов се разправят с охраната в "Росенец".

И казват като Христо Иванов: като минат изборите, ще видим. И какво има да гледаме? Или наляво, или надясно

Снимка: фейсбук

Александър Йорданов, фейсбук

НЕУДОБНИ ДУМИ: НЕ СПОРЕТЕ ЗА ОЧЕВИДНОТО

В Брюксел дъждът спря, проблeсна слънчице. /28.09 – бел. ред./ Време за кратка разходка. И ето, връщам се и отварям лицекнигата. Чета.

Впечатли ме написаното от д-р Елена Радева, българска лекарка от Франция. Тя е изплакала болката и мъката си за погубените животи от пандемията Covid-19. Разказва за трагедията с едно 16-годишно момиче в Париж, което си отива от живота само за няколко часа. В думите й открих тъга по доброто, за което все забравяме в нашия живот. Но тя с право е гневна на всички онези безумни дрънкала у нас, които отричат очевидното – смъртоносният вирус.

Като професионалист д-р Радева не може да приеме провокациите, които от месеци ръсят д-р Мангъров и д-р Първанова, а и всички, които се водят по техния акъл.

Но още по-лошото у нас е, че политици тарикати използват трагедията, през която преминаваме, за да извлекат политически дииденти. Те започнаха още през март месец и до днес не са се спрели.

Гледах оня ден, в петък, неподстриганият Христо Иванов.

И той се писа разбирач по здравните въпроси и покрай тях ни пробута поредната „опорна точка“ – „модернизацията“, която е само друго име на „реформаторството“.

Всъщност в България имаме грозният навик да спорим за очевидните неща. Каза Христо Иванов нещо в петък, а в събота вече взе да го овърта, защото другарите му казаха: „Христо, не така, ами онака“. И той, горкият, веднага започна да онанакви.

В държавите от Европейския съюз няма „така и онака“. Там в политиката има традиции. Една от тях е, исторически сложила се, че има две големи партии (или коалиции), които си оспорват лидерството на парламентарни избори. Едната е лява или лявоцентристка, а другата – дясна или дясноцентристка. От 30 години и у нас е същото. Вярно е, че в началото на демокрацията искахме БСП да не заема лявоцентристкото пространство, да я запокитим в ъгъла, но тогава д-р Желю Желев, мир на праха му, застъпи обратната теза: без активното участие на БСП преходът е невъзможен. И БСП си стана политически полюс, защото винаги се намираха „въстаници“, които водеха битки не срещу тази най-статукварска партия у нас, а срещу другарите си в дясното политическо пространство. Водеха ги с една единствена цел: да докажат, че са „най-истинските“. Е, доказаха го.

За последен път спечелиха избори през миналия век, през 1997 г.

Нямаха акъл да разберат, че така помагат на нашия основен политически противник. Разбира се, някои много добре съзнаваха какво правят и не го правеха безкористно. Резултатът бе, че много демократи с десни възгледи, образовани професионалисти, изгледаха прехода през крив опозиционен макарон. Те не помогнаха на България, защото партиите в които се включиха или за които гласуваха, не ги отведоха до управлението на страната. Сега Христо Иванов е намислил да стори същото – отново да остави умни и образовани хора в опозиция, съзнавайки отлично, че опозиция държава не оправя, реформи не осъществява, а „модернизацията“ той ще може да си я гледа единствено у дома, с искрящ поглед вперен в огледалото.

На предстоящите след 180 дни парламентарни избори ще се сблъскат по традиция ПП ГЕРБ (евентуално в коалиция със СДС, БДФ, Съюзът на репресираните и др.) и БСП (евентуално също в коалиция). ПП ГЕРБ и СДС са членове на дясноцентристката Европейска народна партия (християндемократи), а БСП – на Партията на европейските социалисти. Така са представени те и в Европейския парламент. Всички останали партии и коалиции, мераклии за място в бъдещия парламент, ако влязат в него, ще бъдат изправени още в първия ден след изборите пред дилемата: с коя от тези две партии/коалиции ще се коалират, за да управляват, т.е. да се опитат да изпълнят поне част от програмите си, с които са убеждавали гражданите да гласуват за тях. Защото програми се изпълняват само когато се участва в управлението.

Опозиция „модернизация“ не прави. Опозицията е вечното и прекрасно статукво на демокрацията. Без нея не може. Но който е избрал да остане в опозиционното статукво не би трябвало да изглежда намръщен като Христо Иванов.

Социолозите вече подсказват кои други партии ще бъдат в следващия парламент.

За ДПС е ясно, че ще бъде в него. С проведената „акция“ в Росенец Христо Иванов и компания само подсетиха Ахмед Доган и Мустафа Карадайъ да си стегнат партийните редици. И те това и правят. Ще има изборен туризъм. От гледна точка на европейското политическо пространство ДПС е либералната партия на България. Нейните трима евродепутати са в либералната парламентарна група „Обнови Европа“, т.е. при „модернизаторите“. ДПС е стар и традиционен партньор на БСП.

Социолозите „вкарват“ в парламента и новоучредената партия „Има такъв народ“ с лидер Станислав Трифонов, но не казват тя каква е: лява ли е, дясна ли е. Подчертават само нейното шоуменство, което подсказва, че е възможно догодина да имаме весел парламент. Но с кого ще си партнира „Има такъв народ“ ( името е от същия семантичен ред като „Да, България!“), ще стане ясно едва след изборите. Но и пред тази партия дилемата ще е същата – с ПП ГЕРБ надясно или с БСП наляво.

Ако ВМРО и НФСБ влязат в новия парламент (само, ако са обединени!) може да се предполага, че ще изберат десния път, т.е. отново ще търсят коалиция с ПП ГЕРБ.

Някои изпращат в следващото Народно събрание и партийния сбириток около бившия омбудсман и несполучил кандидат за софийски кмет Мая Манолова. Ако това наистина се случи, то отсега е ясно, че коалицията на Манолова ще бъде „патерица“ на БСП. Защото друго тя не може да бъде.

Засега социолозите все още не изпращат в парламента неродената мома „Републиканци за България“ на бившия „втори“ в ПП ГЕРБ Цветан Цветанов. Но ако това се случи, „републиканците“ със сигурност около ПП ГЕРБ, т.е. надясно, ще се завъртят. Свърнат ли наляво, голям смях ще падне.

Разбира се, ще има още партии мераклии за парламента. Но и те ще трябва да решават същата задача: наляво с БСП или надясно с ПП ГЕРБ. На власт или в опозиция.

И стигаме до коалицията „Демократична България“, в която има три партии. ДСБ е член на Европейската народна партия, заедно с ПП ГЕРБ и СДС. „Зелено движение“ е лява партия, а „Да България“ се е афиширала като нито лява, нито дясна. Затова и въпросът, който в последната „Панорама“ бе зададен от водещия Бойко Василев на Христо Иванов, а именно накъде в следващия парламент ще кривнат трите партии от „Демократична България“, бе резонен. Иванов усука отговора си по килифарски и това е обяснимо поради състава на „Демократична България“. Кривнат ли тези три партии наляво – с БСП ще бъдат: на власт или в опозиция. Кривнат ли надясно: с ПП ГЕРБ ще бъдат: на власт или в опозиция.

Ако всички партии, без ПП ГЕРБ и БСП, които ще влязат в новия парламент, решат да се обединят в него, то силиците им няма да стигнат за парламентарно мнозинство.

Следователно те ще трябва да избират – наляво с БСП или надясно с ПП ГЕРБ.

Ако искат да управляват или да стоят в опозиция. Ясно е, че разкрачената политическа стойка е неудобна. Затова и светът го е измислил отдавна: ляво или дясно, или както се пее в познатата детска песничка:

Имаме си кончета, от върбови клончета.
Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред.

Не е изключено в следващия парламент да не може да се състави правителство. Тогава ще има политическа криза, защото днес такава няма. Има правителство и то има парламентарна подкрепа. А като не може да се състави правителство, се сбъдва меракът на президента да състави служебен кабинет и тогава ще има нови парламентарни избори в средата на месец юли 2021 г. След това ще дойдат и президентските избори през есента. Годината ще мине в предизборни и следизборни разправии. Само коронавирусът ще си върши „работата“. Това ще ни е „промяната“ и „модернизацията“. И този сценарий е вероятен. Тогава от Брюксел ще ни гледат сеира и ще ни чакат да се „оправим“.

В нормалните държави избирателите още преди изборите са наясно тяхната партия с коя друга партия ще се коалира след изборите, за да управляват. Това е част от европейската политическа култура. Така гражданите гласуват информирано. И политиците не ги „прекарват“. Може и да не се казва директно с коя партия, но поне се подсказва: наляво или надясно.

Но нашите политически тарикати се правят на улави до последно.

И казват като Христо Иванов: като минат изборите, ще видим. И какво има да гледаме? Или наляво, или надясно. Или с БСП, или с ПП ГЕРБ. Такава е политическата ситуация у нас и тя няма да се промени дори „септемврийските въстания“ да прераснат в „октомврийска революция“.

От всички партии в момента само Съюзът на демократичните сили е дал ясен отговор на своите избиратели: никога с БСП, а това означава възможност за коалация с ПП ГЕРБ по европейски модел, т.е. съюзяване на две партии от едно европейско политическо семейство – Европейската народна партия. СДС даде живот на българската демокрация и винаги е настоявал за обединение на всички, които се определят като противници на БСП. Но на изборите през 2017 г. Христо Иванов и Радан Кънев (тогава председател на ДСБ) отказаха обединението, разбиха Реформаторския блок. И затова техните партии вече четвърта година са извън парламента. И СДС също е извънпарламентарна партия. Но много скоро ще стане отново парламентарна. Защото ще направи европейски избор.

Това е политическата картина към днешна дата, неделя, 27 септември 2020 г. Как ще бъде в навечерието на изборите, т.е. на 27 март 2021 г. предстои да разберем. Не остана много време. Есента дойде, ще почука на вратата и зимата. Парламентът ще приеме бюджета на държавата за следващата година. Ще си каже думата и за това дали ще има Осмо Велико народно събрание или не.

След това идат коледните и новогодишните празници. Иде Васильовден, арменската Нова година ( Бабикян и Берберян ще отморят тогава!), Йордановден, Ивановден, Бабинден, ромският Банго Васил иде, че и Атанасовден също ще довтаса ( да не забравите да поздравите ген. Атанас Атанасов, хей!), а след него и Петльов ден ще дойде. А за февруари просто не ми се говори. Започва той с Трифон Зарезан ( отсега се ориентирайте за домашно винце), но нека за младите да бъде той и Ден на влюбените. Кой е луд тогава да прави „предсрочни избори“? Сетне „Баба марта бързала, мартенички вързала“ и националният празник, който аз не смятам много за национален, защото го превърнахме в поклонение пред чужда държава, но де факто все още е национален. Тогава ще се накокошинят всички проруски партии.

И ето я първа пролет пукнала. И само седмица след нея са редовните парламентарни избори. На една ръка разстояние са, изглеждат ми абсолютно предсрочни. И пътят до тях е все празничен. Така че нека партиите да се стягат за изборите. Христо Иванов да вземе да се подстриже. И всички отсега да си знаят: наляво или надясно. С ПП ГЕРБ или с БСП. Или опозиция „до дупка“. Но в „дупката“ обикновено попадат не политиците, а България. Приятен ден!