Неудобни думи: за Радев, Азербайджан и нашите работи

0
591
Снимка: фейсбук

Лесно няма да се отървем от постсъветското пространство

 

Александър Йорданов Снимка: фейсбук

Александър Йорданов, фейсбук

Коментарите около азербайджанско-арменския конфликт ми припомниха, че точно преди две години българският президент Румен Радев заедно със своята съпруга бе на официално посещение в Азербайджан. Тогава написах коментар, озаглавен: „Радев задълбочава проруските си издънки“.

Но защо тази негова визита ме бе впечатлила.  Защото „борецът за демокрация“ и против „диктатурата“ бе на официално посещение в една управлявана авторитарно държава. Негов домакин бе президентът Илхам Алиев, бивш премиер на страната, московски възпитаник – доктор по история на Московския университет през 80-те години, син на дългогодишния държавен глава Гейдар Алиев.

Бащата е бил дългогодишен ръководител на НКВД в Нахичеван. На 18 години става началник в тази зловеща съветска служба. Което означава, че е бил не просто верен на Москва, ами безумно верен. След това цялата му кариера е свързана със съветските тайни служби, включително когато работи в Иран, Турция, Пакистан и Афганистан. На 33 години оглавява КГБ в Азербайджан, на 39 е избран за Първи секретар на компартията – пост, който заема до 1982 г., когато се издига до член на Политбюро на ЦК на КПСС и първи вицепремиер на Съветския съюз. В периода 1993-2003 година е президент на Азербайджан. Режимът, който Гейдар Алиев установява е диктаторски, авторитарен и репресивен.

Първата работа на сина Илхам, след като приема властта от баща си през 2003 г., е да направи булката си, т.е. първата дама, вицепрезидент. В това отношение Румен Радев е далеч по-скромен. За вицепрезидент той си взе видната членка на БСП Илияна Йотова, а изгората му само като слънце огрява президентството.

Азербайджан е единствената държава в света, в която една фамилия има цялата власт близо 40 години. Дори Живков, който също навремето я бе подкарал по азербайджански, като „одъщери” внучката си при жив неин баща, направи щерката си Людмила само министър на културата.

Днес при всяка своя публична изява Румен Радев говори за корупцията. Няма лошо. Но една от знаковите му визити бе в държава, за която всеки може да прочете интересни подробности за царящата в нея тотална корупция.  През 2011 г. в Азербайджан имаше масови протести срещу режима на фамилията Алиев. Тогава президентът използва полицейски и въоръжени сили и смаза протестите. 400 души бяха хвърлени в затвора.

Родът Пашаеви, от който е вицепрезидентката Мехрибан Алиева, е сред най-богатите в държавата. Но какво означава „най-богат” в посткомунистическа държава? Означава, че е крадено като за последно.  Г-жа Алиева е и президент на семейната фондация, която носи името на свекъра ѝ –Фондация „Гейдар Алиев“. Тя е и най-богатата фондация в Азербайджан, която има за задача да гримира имиджа на държавата пред света. За тази цел преди няколко години фондацията, т.е. г-жа Алиева, дари над един милион лева за възстановяването на старините на Велико Търново.

Така преди две години Румен Радев отиде в държава, в която няма граждански свободи и права, а има авторитарна диктатура. И в която „големите фамилии са постигнали съгласие да си поделят икономиката, властта и политиката и да не си пречат”. Държава, в която „процъфтяващата благодарение на петрола и природния газ икономика създава изключителни възможности за богатство на шепа играчи от елита на страната“. Това пише известен азербайджански писател.

Преди две години, когато пък аз съм писал за тази визита, съм задал въпрос: „ За такива ли визити и контакти гласуваха по-голямата част от българите на последните президентски избори? Това ли е българската европейска политика?“ И съм пояснил, че това е поредното проруско президентско мероприятие, ход в обратната на нормалния свят посока.

Румен Радев отдавна е поел в тази посока. За съжаление т.нар. от медиите „протестиращи“ са на неговия акъл. Целта им е да върнат на власт партията, издигнала Радев за президент и Илияна Йотова за вицепрезидент. Тя пък, за БСП става дума, след една година ще им върне жеста, като ги подкрепи за втори мандат. Сценарият им предвижда така да се менкат години наред. Важно е да има „протестиращи“ и медии, които да им помагат за изпълнението му. Могат да са спокойни: има ги и „протестиращите“ и медиите. Румен Радев вече размаха юмрука. БСП се стяга да управлява. „Протестът“ изработва новите партийни патерици за столетницата.

А в Нагорни Карабах загиват хора. Защото, докъдето се простира бившето съветско пространство, нещастието и страданието са ежедневие. Провокациите на наследниците на кадри на ДС и КГБ – също. Показателна е вчерашната конференция свикана от такава наследничка – Елена Йончева, известната инициаторка (заедно с Радан Кънев) на антибългарската акция в Европарламента на социалисти, зелени, либерали и крайно леви.

Мислехме, че с приемането ни в НАТО и ЕС сме напуснали постсъветското пространство. Но президента Румен Радев, „Отровното трио“ и останалите знайни и незнайни „герои“ от т.нар. протест, включително и евродепутатите Кънев и Йончева, бяха така добри да ни напомнят, че лесно от него няма да се отървем.

И ще завърша с това, в което съм убеден. А то е, че днешният т.нар. протест в България, барабар с всичките му „велики народни въстания“, е част от съвременната руска хибридна война срещу нашата страна и респективно срещу Европейския съюз. Той цели да ни върне назад, защото няма как, ако след него БСП дойде на власт, това да бъде движение напред. Няма как. Приятен ден!