Как точно можеш (в демократичен режим) да контролираш примат, който пуска оголен кабел през улицата, за да краде ток
Явор Дачков, фейсбук
Убийството на детето заради краден ток ме потресе, както и всички останали.
Много отдавна чувствам българската среда като джунгла без правила и споделена отговорност в която е опасно да се живее. Особено остро го усещаш, когато имаш деца. Случай като този или друг, в който дете се удави в хотелски басейн заради неизправна пречиствателна инсталация, която засмуква водата на дъното му, както и още ред такива примери, са ме научили да се движа винаги напрегнат, тревожен и пълен с изчисления кое представлява смъртоносна заплаха – от улицата до собственото ми жилище.
Знам, че всичко е правено от немарливи българи без чувство за елементарна отговорност към работата си и се изтощавам, защото очите ми са отворени на четири, което е неравна ежедневна борба. Въпреки вниманието няма никаква гаранция.
Поради тази причина съм много скептичен към опитите за политическа употреба на тези трагедии, породени от българската немарливост, безчувственост и престъпно, но и примитивно съзнание, които въобще не се интересуват от другия.
Те са убийците на детето, което е стъпило върху капака на шахтата с нелегално прекаран ток на столичния булевард преди няколко дни. Разбира се, че има и конкретни извършители, които много лесно могат да се установят, съдят и вкарани в затвора. Последното е задължително.
Оттук нататък започва политическата употреба на това убийство, която е не по-малко отблъскваща. Бях водещ в БНТ, когато през март 2001 г. луда жена уби собственото си дете, както се разбра впоследствие. Детето беше намерено удушено и захвърлено в Южния парк, а баща му се оказа шофьор на такси. В първите 24 часа не се знаеше какво точно се е случило, знаеше се само, че е намерено убито осе годишно дете. Тогава нямаше толкова развит интернет, но по радиостанциите таксиджиите се организираха и няколко часа след новината за намерения труп окупираха Народното събрание.
Беше предизборна ситуация, хората масово ненавиждаха управлението на Костов и тази трагедия отключи спонтанен гняв. Помня, че най-четените вестници, които бяха огромна сила тогава, излязоха с извънреден обеден брой и се раздаваха по улиците. С огромни черни букви бяха написали „България уби дете“, но всъщност имаха предвид Иван Костов, което се подразбираше от контекста и написаното вътре. Бяха отвратителни и насаждаха омраза към всички и всичко.
Мисля, че това се случи в петък. В събота се видях с Ивайло Спиридонов, тогава следовател, който ми направи силно впечатление на добър полицай. За много кратко време службите бяха успели да разплетат случая и да докажат, че майката е убила собственото си дете – имаше видео от камери на сгради, отпечатъци, самопризнания и т.н.
В неделя в „Гласове“ по БНТ представих целия случай – с интервюта, доказателства и прочие. Тогава бях много млад и краен и си позволих да покажа вестниците, които излязоха с отвратителните си заглавия, хвърляйки ги на пода с отвращение, което беше напълно автентично. Презирах ги истински. Те ми отвърнаха със същото още в понеделник, когато публикуваха снимката ми, зачеркната с две кръстосани червени линии.
Днешните циркове не са от вчера:) Защо разказвам това. Защото първосигналната реакция на днешния случай е да се търси така наречената политическа отговорност. Някой може ли да ми обясни как точно можеш (в демократичен режим) да контролираш примат, който пуска оголен кабел през улицата, за да краде ток. И освен такива случаи да следиш още триста подобни от репертоара на извратения български ум.
Не стана ли ясно за 30 години, че българите не стават за нищо, когато трябва да се самоорганизират и че могат да виреят относително стабилно само в примитивна диктатура, каквато беше комунистическата или по-елитарна, каквато беше фашистката.
Тези политици, които искаха оставката на Костов преди 20 години заради убийството на дете от собствената му майка нали сърбаха същата попара, сърбат я и сега. То не беше Индиго, Лим, сестрите Белнейски и какво ли още не от този български Туийн Пийкс. Всеки българин с акъла си, който се е докоснал до властта, знае, че нищо не може да управлява, защото никой надолу по веригата не върши нищо и се е оставил на течението като всички.
Парадокс – всички ще се изпотрепят за властта, а когато се доберат до нея, виждат, че нямат никаква власт, освен да направят някоя провинциална по мащаб далавера.
Впрочем сегашният случай е удар по градската десница, защото районният кмет, на чиято територия се случи трагедията, е техен. Ако човек е злонамерен, може да му каже, че е можел да провери шахтите и кабелите на територията си. И без това няма кой знае каква работа. Изкусително е, но е невярно, защото на никой нормален човек не могат да му дойдат на ум перверзиите на българския подмолен полуум.
Искам да кажа, че политическата употреба в този случай е дълбоко фалшива, а и глупава.
Кой нормален политик ще иска оставката на Фандъкова и Борисов заради кабела в шахтата, без да знае дълбоко в себе си, че утре, когато дойде на власт, на него ще му я поискат поради същите причини, защото това никога няма да спре. Защото идва от дълбоката българска природа, която никой от въпросните политици не се наема да дисциплинира и вкара в ред, както е направил св. цар Борис с християнизирането на този мрак.
