Те приеха позиция за независимостта на прокуратурата и следствието, която ще пратят на европейските институции
Прокурори и следователи от цялата страна участваха в националното съвещание на Прокуратурата на Република България на тема „Отстояване на независимостта на българската прокуратура с оглед предотвратяване на риска от тежко нарушение на върховенството на закона съгласно чл.7 от Договора за Европейския съюз“.
Гости на събитието са народни представители, сред които председателят на Комисията по правни въпроси на парламента Анна Александрова, министрите на правосъдието Данаил Кирилов и на вътрешните работи Христо Терзийски, членове на Европейския парламент, посланици и дипломати от страните членки на Европейския съюз, членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и представляващият Боян Магдалинчев, главният съдебен инспектор Теодора Точкова, съдебни инспектори и др., съобщи DarikNews.
Националното съвещание бе открито от Сийка Милева, говорител на главния прокурор. „Държавата е тази, която трябва да гарантира, че прокурорите и следователите са в състояние да изпълняват функциите си без сплашване, без възпрепятстване, без неправомерна намеса или необосновано реализиране на гражданска, наказателна или друга отговорност. Това е така, защото мисията ни е – гарантиране на върховенството на закона и защита на обществения интерес“, отбеляза при откриването прокурор Милева.
След обръщението на главния прокурор Иван Гешев към участниците и гостите бяха представени и позициите на Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите в България. От името на Прокурорската колегия на ВСС изказване направи Огнян Дамянов. Своите позиции изразиха и магистрати от различни прокуратури и следствени служби, които акцентираха върху необходимостта от гарантиране на независимостта на ПРБ чрез отстояване на конституционно определеното й място в съдебната власт. Прокурорите и следователите многократно призоваха за преустановяване на политическите атаки срещу работата им, чрез които се подкопава върховенството на правото.
„Върховенството на закона не се постига със злонамерено рушене на институциите. До какво ще доведе очевидно целеното „изваждане“ на прокуратурата от съдебната власт? Повече независимост? Едва ли. Защо никой от високоговорящите по темата не обясни как това ще се случи с поставянето й в подчинение на изпълнителната власт?“, попита в изказването си Галина Андреева, прокурор в Окръжна прокуратура – Пловдив.
„Аз не съм работил нищо друго освен прокурор. Искам да заявя, че съм изпълнявал задълженията си отговорно, принципно и честно. Аз самият не се чувствам „мутра“. В работата ми „мутри“ не са имали никакво влияние. Мога смело и с чиста съвест да заявя, че в прокуратурата работят огромен брой съвестни и принципни колеги, които са гаранция за сигурността на всеки гражданин и на обществото като цяло“, обърна се към колегите си Милчо Генжов, прокурор в Окръжна прокуратура – Габрово.
Според прокурор Светослав Стойнов от Окръжна прокуратура – Варна, гаранция за независимост на прокуратурата е нейното място като част от съдебната власт. „Една прокуратура извън нея няма да бъде независима институция, а подчинена на силните на деня“, посочи магистратът.
„Изваждането на прокуратурата от съдебната власт означава създаване на правен инструмент за недосегаемост на организираните престъпни групи и тотален провал в борбата с корупцията по високите етажи на властта“, подчерта и Гергана Кюркчийска, и.ф. районен прокурор на Оряхово.
Ивайло Илиев, районен прокурор на Кюстендил, посочи, че магистратите не могат повече да бъдат мълчаливи свидетели на опитите на политици да овладеят наказателното правораздаване. „Смущаващо е, че вече политически субекти не се свенят да прокламират, че искат да ни поставят в рамки, определени от тях, за да можем да противодействаме на престъпността само когато и където на тях им е угодно. Видно е и за лоялност към кого желаят да ни проверяват тези политици. И колкото и да са напудрени изразните средства, за всеки един от нас е ясно, че „реподбор“ означава „лов на вещици“, а „парламентарен“ и „демократичен“ контрол означава всъщност политически контрол“, посочи още районният прокурор на Кюстендил.
Прокурор Валентина Маджарова, и.ф. на административен ръководител на Специализираната прокуратура, заяви, че причината за поредното повдигане на въпроса за „реформиране на прокуратурата“ е, че с работата си магистратите са засегнали интересите на много лица, считали себе си за недосегаеми. „Навсякъде, където съществуват специализирани прокуратури, прокурорите са атакувани както от медиите, така и от обвиняемите лица, като целта е една – да бъдат дискредитирани. Навсякъде по света при дела за корупция по високите етажи на властта, както и такива за сериозни финансови злоупотреби, влиянието на медиите и политиците е много сериозно. Разбира се, обвиняемите навсякъде твърдят, че това е политическа поръчка“, каза Маджарова.
„Наш дълг е да отстояваме принципите на правовата държава. Затова е необходимо прокуратурата да е част от съдебната власт“, посочи и Недко Симов, зам. окръжен прокурор на Смолян.
В изказването си Йорданка Чанкова, прокурор в Софийската градска прокуратура, обърна внимание на зачестилите посегателства срещу съдебни сгради и особено върху изливането на червена боя върху фасадата на Съдебната палата в столицата. „Съдебните палати са мястото, където се прилага законът и се въздава справедливост. С обляната в червена като кръв боя на фасадата на Съдебната палата не се ли внушава насилие? Дали ще е преувеличено да кажем, че подобно посегателство над дома на правосъдието означава заплаха за държавността, отбеляза още магистратът.
Националното съвещание прие позиция, която ще бъде изпратена на европейските институции с оглед защитата на независимостта на съдебната власт като гарант за върховенството на правото в Република България.
Ето и пълният текст на позицията на прокуратурата:
Върховенството на закона е ключов принцип в демократичните държави, а член втори от Договора за Европейския съюз определя зачитането му за най-важна ценност. Още през 2006 г. Съдът на Европейския съюз е определил „независимостта на съдебната власт“ като самостоятелно понятие на правото на съюза, което стои в основата на върховенството на закона. Затова органите на съдебната власт във всяка държава членка трябва да са защитени от външна намеса, застрашаваща тяхната независимост при вземането на решения.
Прокуратурата на Република България като част от съдебната власт има основна роля в утвърждаването на върховенството на закона. Опитите на представители на политическите среди у нас да застрашават нейната независимост чрез оказване на натиск е предупредителен знак за назряващ проблем. Темата за реформи в прокуратурата от години намира ежедневно проявление в политическия живот.
Колкото по-активна и обединена е прокуратурата, толкова повече са атаките срещу нея. Предприетите безпрецедентни действия по наказателно преследване предизвикаха безпрецедентен натиск срещу прокуратурата. Ежедневно сме изложени на политически нападки и несъвместими с конституционния ред идеи за реформи. Политическото говорене обаче трябва да има граници и те да свършват там, където се посяга на същностните елементи на прокурорския статут. Тези граници бяха преминати, и то безпрепятствено, демонстративно, в държава, членка на Европейския съюз, призвана да защитава европейските ценности.
С призивите за „реподбор“ на българските прокурори се премина разделителната линия, отвъд която трудно можем да говорим за върховенство на закона. Тези призиви засягат несменяемостта, която гарантира независимостта ни. Затова сме длъжни да реагираме и да се противопоставим. Заявяваме ясно, че въпреки това ще продължим да работим със същите темпове и мотивация и няма да се поколебаем да търсим защита при разпознаването на всеки риск за върховенството на закона.
Независимостта е право на прокурорите и на следователите, а държавата е длъжна да осигури безпрепятственото й осъществяване. Нейното отстояване гарантира изпълнението на служебните ни задължения в подчинение само на закона, по знание и убеждение, без въздействие на субективни виждания и заинтересовани среди, в служба на истината и справедливостта.
Независимостта обаче не е само право, а задължение и отговорност за всеки един от нас. Затова сме длъжни да я защитаваме като се произнасяме по съвест и закон, свободни от всякакво въздействие. Прокуратурата на Република България ще продължи да отстоява европейските ценности и да се ръководи от конституцията и законите на страната. Ще доказваме волята си за преследване на всички престъпни прояви. Дали сме ясен знак за единен подход спрямо всеки, за когото са събрани доказателства за извършено престъпление. Прокуратурата действа и ще продължи да действа за издигане на авторитета си и за повишаване на общественото доверие.
Наясно сме, че не можем да успеем сами и изолирани от институциите със сходни по закон функции. Ще работим в условията на ефективно взаимодействие и конструктивно сътрудничество при стриктно спазване на принципа на разделение на властите.
За пореден път декларираме намерението си за постоянен диалог с органите и институциите на Европейския съюз и на Съвета на Европа по пътя към утвърждаване на Прокуратурата на Република България като един от гарантите на законността. От съществена важност е да подчертаем, че единственото подчинение, което дължим, е на закона и собствената ни съвест. Свободни сме да вземаме решения по вътрешно убеждение и винаги ще браним тази свобода, предоставена ни от достиженията на правото на Европейския съюз, конституцията и законите.
Прокуратурата ще продължи да работи за запазване и утвърждаване на постигнатите резултати от действието на Механизма за сътрудничество и проверка. С дейността си ще допринасяме за утвърждаването на новия механизъм за върховенството на закона в Европейския съюз. Убедени сме, че нашата позиция ще бъде възприета от всички институции, ангажирани с опазване устоите на правовата държава, и ще бъде разбрана от българските граждани, за които върховенството на закона и справедливостта са висша ценност.
Настоящата позиция на Прокуратурата на Република България ще бъде изпратена на следните структури към Съвета на Европа: Комитета на министрите, Европейската комисия за ефективност на правосъдието, Европейския комитет за правно сътрудничество, Европейската комисия за демокрация чрез право, известно още като Венецианската комисия, Европейската комисия, Европейския парламент, както и до Международната асоциация на прокурорите и на Консултативния съвет на европейските прокурори.
