Тяхната цел не е и никога не е била да променят нещо в страната
Виктор Димчев, фейсбук
Протестите свършиха? Победихме или загубихме?
Всъщност „протести“ през последната година наричаме политическата кампания на група регистрирани и нерегистрирани партии, чиято основна, единствена и фундаментална цел е да осигурят заплати за част от своя партиен елит в следващия Парламент.
Не, това не са протести, а дълго, досадно и тъпо поднесено мероприятие, чиято задача е да обезпечи заплати и представителство за група хора, чиято цел нито преди 10 години, нито сега, нито след 10 години ще бъде да промени нещо в страната.
Просто за едните заплати иде реч. Простичко.
Поименно мога да ви изброя заплатаджиите, организациите, идеите и скритата адженда на тоя или оня.
От години ги храним с данъците си. Далеч по-вредни са от дупките в здравната система.
Едни и същи отрепки – Мая Манолова, тръгнала като секретарка на синия кмет на Кюстендил, през измамата Костинброд, до кревата на величията и омбудсрамския пост.
Христо Иванов – от стипендиите в USA през синекурните длъжности, чашите с уиски, веселите млади секлецарки и витиеватите глупости.
Слави Трифонов – от червените ферарита, бясната чалга и повсеместната простотия, през облизването на тоя или оня политик две десетилетия, до сегашния образ на светец, спасител и морален стожер.
Корнелия и Свиленски – принудени да търгуват резултатите от собствените им съсипани бракове, политически и реални, в тежък конформизъм с всичко, което е работническо.
Настимир и индианците наоколо, Йоло и Боец-ангажираните поплювковци, яйцеметите, шизоорловистите, оня лумпен Костя Копейката, останалата обществена шлака тип Дионисий, Мангъров и неговата азбучна тъпотия, хилядите безименни, Росен Данса, Божката Ритона, колко ли са, да не изброявам пасмината поименно.
Вервайте им.
