Най-много пари ще бъдат отделени за фамилни жилищни сгради
Малко над 2,5 млрд. лв. са заделени за подобряване енергийната ефективност в сградния фонд. Това стана ясно от думите на министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова по време на дискусия, посветена на стълба „Зелена България“ от Плана за възстановяване и устойчивост, съобщи „Монитор“.
Със средствата ще се подобри енергийната ефективност на жилищни, публични и промишлени сгради. Най-много пари, или 1,7 млрд. лв., ще са за финансиране на енергоспестяващи мерки в многофамилни и еднофамилни жилищни сгради. „Допустими за участие ще са всички общини на територията на България, като стремежът е подкрепата да бъде балансирано разпределена и да се създаде синхрон с регионалната политика”, каза Аврамова.
Тя посочи, че ще се създаде методология, с която да се отчетат нуждите на самия сграден фонд, като ще се определят и сградите, които най-много имат нужда от финансиране. Първо обаче ще се започне с жилищните сгради, одобрени по ОП „Региони в растеж” 2014-2020 и от Националанта програма за енергийна ефективност, но които не са били финансирани до момента.
За саниране на публични сгради са заделени над 417 млн. лв. Тук се включва държавна и общинска собственост, административни сгради, сгради на културата, спортна инфраструктура и други. Най-малък ресурс има за промишлените сгради – около 282 млн. лв., които ще могат да се използват от малки, средни и големи предприятия.
Експертът по управление на околната среда и ресурсите Боян Рашев коментира, че средствата няма да ни доближат до дългосрочните цели. „Планът трябва да е насочен не към пестене на енергия, а към произвеждане на неща, които са ценни от гледна точка на прехода към зелена и кръгова икономика, като електромобили и компоненти за тях и други”, каза Рашев.
Председателят на комисията по околната среда и водите в НС Ивелина Василева пък апелира Планът да не се разглежда изолирано, тъй като е част от комплекса с всички останали средства и инструменти. „Големият принос на Плана е, че за изключително краткия период, който обхваща, той може да се възприема като част от създаването на подкрепата не само за излизане от пандемията, но и преходът към модерна, зелена, дигитална икономика”, каза Василева.
