Подобни прояви напомнят за сюжети от най-мрачните времена на световната история
Геор Георгиев, фейсбук
За българския народ демокрацията е най-висша ценност и достижение, заслужено и изстрадано след 45 години тоталитарен режим и комунистическа диктатура. Водено от това убеждение, правителството на премиера г-н Бойко Борисов по всеки възможен начин е защитавало и дори насърчавало всеки израз на активна гражданска позиция, а критиките винаги са били интерпретирани градивно, като инструмент и повод за подобряване на работата на държавните институции и техните представители.
Цивилизованите и законни начини, по които гражданите изразяват своето недоволство, никога не са били обект на критика или каквато и да е санкция от страна на органите на реда, нито са срещали съпротива и опити да бъдат осуетени, а техните послания – игнорирани. Продължаващите повече от 50 дни протести с искане на оставката на кабинета се и ще продължат да се ползват с уважението, дължимо на български граждани, които представят своите справедливи искания за каузи и политики, зад които и българското правителство непоколебимо застава и е превърнало в основни свои приоритети – борба с корупцията, утвърждаване принципите на справедливостта и върховенството на закона като стълбове на правовата държава, гарантиране на прозрачни и подчинени единствено на правилата и нормите публични процеси.
На фона на непрестанните опити да бъде запазена стабилността и добрия тон в обществото обаче тази сутрин
София осъмна с поредна нелицеприятна демонстрация на насилие
– бесилки с висящи на тях кукли бяха провесени и издигнати по централни улици, булеварди, мостове и надлези. В допълнение към тази „хореография“ собственици на автомобили, намиращи се в района на „Орлов мост“, намериха на предните си стъкла листовки, изобразяващи организаторите на антиправителствените протести, т.нар. „Отровно трио”, носещи ковчег пред сградата на МС. Текстът под снимките гласи „Оставка или ковчег“.
Като национален координатор за борба с антисемитизма и езика на омразата заявявам, че тази ужасяваща препратка, недвусмислено носеща белезите на послание и заплаха, е израз на тоталното отсъствие на мисъл и способност за формиране за съдържателни послания. Подобни прояви напомнят за сюжет от най-мрачните времена на световната история, когато репресиите са били норма, а човешкият живот – предмет в ръцете на диктатори и тирани.
Авторите на гореизброените прояви, както и онези, които разстлаха черни чували пред частен дом, сякаш се опитват да ни убедят, че достиженията на европейската цивилизация днес нямат място в българското общество, а правила ще бъдат налагани с цената на човешки животи.
Привидни борци за морал, чест и справедливост боравят с най-вулгарен и неуважителен език,
използвайки изразни средства единствено подчинени на груб цинизъм, насилие и погазване на всякакви общовалидни правила и норми.
Хора, наричащи себе си „отровни“, чрез действията си насърчиха улиците и площадите на София да станат сцена на безпрецедентен ужас. Бесила бяха окачени на централни места, по кръстовища в столицата, пред обществени сгради. Религиозни храмове и паметници на културата бяха поругани, а светини – символи на националната чест и достойство на България, бяха превърнати в заложници на натрапена политическа пропаганда.
Дълбоко толерантен, българският народ винаги е заставал зад лицето на мира. Просперитет е бил граден чрез единение, а баланс в обществото никога не е бил търсен чрез отрицание. Омразата винаги е носила след себе си разруха и опустошение.
Нетърпимостта към инакомислещия е белег на опасна душевна пустота,
която в своята ескалация може да намери форми като вече изброените по-горе.
Европейски град – символ на разбирателството и историческа арена на съжителството на различни раси, етноси, народи и религии от целия свят, не може и не трябва да бъде поругаван от представители на моментна конюнктура. Търсачи на сензация днес се опитват да привлекат към себе си внимание, но послания за смърт и репресии от средните векове не бива да остават незабелязани и неадресирани.
Историята ни е научила, че бездействието е най-прекият път към тържеството на злото и терора. В дни на глобални предизвикателства и изпитания за света потребността от сигурност и стабилност е онази, която трябва да направлява желанията на гражданите, а правителствата и управляващите са длъжни да откликват и търсят инструменти за задоволяване на тази потребност. Реализацията на обществения договор обаче не виси на бесило, не е положена в ковчег, не е побрана в черен чувал. Тя лежи като отговорност на раменете на всички нас като българи, като европейци, способни да сформираме собствен дневен ред, подчинен единствено на общите национални интереси, в условията на неотменими гаранции за човешкия живот и достойство.
