Свързани са с икономиката, екологията и социалния живот
Министър-председателят Бойко Борисов участва в Политическия форум на високо равнище по устойчиво развитие, което е най-важното събитие под егидата на Икономическия и социален съвет на ООН (ИКОСОС). В рамките на форума, който се провежда чрез видеоконферентна връзка, премиерът Борисов представя първия доброволен национален преглед на изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие, обобщавайки напредъка на страната ни по всяка една от 17-те цели на ООН за устойчиво развитие и потвърждавайки ангажираността на България на най-високо равнище към приоритетите на световната организация, съобщи пресслужбата на МС.
През 2015 г. България заедно с всички останали държави, членки на ООН, подкрепи резолюция на Общото събрание на ООН, с която беше приет документът „Да преобразим нашия свят: Дневен ред за устойчиво развитие до 2030 г.“ Документът определя 17 цели за устойчиво развитие, които всички държави членки на ООН следва да постигнат до 2030 г. Част от целите са: качествено образование; достоен труд и икономически растеж; промишленост, иновации и инфраструктура; отговорно потребление и производство; борба с климатичните промени; мир, справедливост и силни институции.
За разлика от предшестващите ги 8 цели на хилядолетието (2000-2015 г.), които бяха насочени предимно към развиващи се страни, целите за устойчиво развитие са предназначени за целия свят. 17-те Цели са интегрирани в три измерения на устойчивото развитие: икономическо, социално и екологично. Основният принцип е „никой да не бъде изоставен“, така че всички действия по изпълнението на дневния ред 2030 на ООН да отчитат специфичните нужди на всички групи в обществото, с особено внимание към уязвимите.
Съгласно резолюцията на ООН всяка държава членка се ангажира да представи доброволен национален преглед на изпълнението на целите за устойчиво развитие най-малко два пъти в периода до 2030 г. Изготвянето на доброволния национален преглед се ръководи от правителството на съответната държава, като се включва възможно най-широк кръг заинтересовани страни: частния сектор, неправителствените организации, академичните среди, младежите, уязвимите групи, местното управление, парламента.
