Учителите трябва да променят начина си на преподаване – по-малко пасивно и повече активно учене, коментира министър Вълчев
Българските ученици влошават резултатите си. Това показва последното международно проучване ПИЗА (PISA). Оценяват се уменията на ученици от 79 държави и региони в три области – четене, природни науки и математика. В България в изследването са участвали 6900 ученици в 9 клас.
PISA изследва не просто знанието за четене и писане, но и как се прилага като умение – търсене на информация, откриване на противоречия. В тази област резултатът на българските ученици е значително под средния. За България той е 420 точки. Първи по среден резултат са децата в Китай с 555 точки.
Учениците по-трудно възприемат знанията по природни науки спрямо 2016 година, става ясно още от обявените резултати. Те показват, че не се наблюдават и по-добри постижения по четене. Леко подобрение има по математика.
Изследването на PISA е проведено между 10 април и 17 май в 197 училища. Обхваща 6900 ученици от 7 и 9 клас.
Резултатите показват, че по природни науки страната ни заема 424-то място през 2018 година в сравнение с 2015 година сме били 446-то място или спад от 22 места.
Образователният министър Красимир Вълчев коментира, че не бива да се правят кардинални изводи по математика и по четене, тъй като резултатите са в границите на статистическата грешка. Отстъплението по природни науки обаче буди леко притеснение и трябва обстойно да се анализира. Няколко са причините за резултатите според Вълчев.
Една от причините е образователната ни система, която десетилетия наред е учила децата повече на теория и по-малко на умения. Настоящите ученици, които са се явили на PISA, все още са по старите системи. Дали има ефект от промененото обучение – според министъра трябва да се извъртят два образователни курса и тогава да се правят изводи.
Другата причина, според министъра, е способността на преподавателите да поднасят материала атрактивно, а не със зубрене и да изискват същото от учениците. В тази връзка повече ще се изисква от регионалните образователни инспекторати, които ще следят как се преподава, а не само дали учителят спазва точното разпределение на учебното съдържание за съответния ден и час.
Вълчев отбеляза, че от следващата година приоритетно ще се финансират онези училища, които залагат на иновативно обучение и създават подготвени кадри с умения, а не само на теория.
„Учителите трябва да променят начина си на преподаване, да имат достатъчно време да накарат учениците си да дискутират, да свързват знания и умения, да проблематизират. Това е преходът към компетентностен подход – по-малко енциклопедично обучение и много повече свързване на знания в умения, по-малко пасивно и повече активно учене. Тази промяна се случва в момента. Изследванията на PISA показват, че една такава промяна произвежда ефект след два или три цикъла – 6 или 9 години, тъй като е тригодишен цикълът по PISA. Честно казано, не очакваме и следващите резултати да са добри“, коментира Вълчев.
