Накрая го приели в клиниката в Своге, но в нея нямало реанимация и апарат за обдишване
Мъж с коронавирус почина, след като не беше приет в нито една болница в София, съобщи bTV. Място за него се намира в болницата в Своге. Там обаче няма реанимация и апарат за обдишване, разказват близките му.
Така пациентът губи битката с болестта. „Баща ми беше на санаториум в Павел баня. Той е работещ човек, работеше до последния си миг. На 72 години беше в много добро здраве, винаги се е грижил за здравето си“, разказа дъщеря му Мария Тенчева.
След като се връща от санаториума, не се чувства добре и във вторник с талон от личния лекар отива във ВМА за PCR тест. Имало е много хора, но тъй като не се е чувствал добре, се е прибрал обратно вкъщи.
Върнал се е отново в сряда, когато му е била взета проба. Казали му, че ще се обадят на следващия ден, ако резултатът е положителен. Ако не – няма да му звънят и да си живее живота спокойно. Преслушали му гърдите и му казали, че няма проблем с белите дробове.
„В четвъртък започнах да търся контакти, за да разбера резултата от PCR и разбрах, че е положителен. В петък към 11:00 часа извиках линейка, започнах да чакам пред блока, но не влязох при баща ми.
Търсих защитно облекло по аптеките, но не намерих. Линейката дойде в 19:30 ч. Баща ми беше със сатурация 75, което позволява да се борим за живота му. След това отидохме в Националното координационно звено, но там казаха, че няма места никъде и не могат да ни приемат“, разказа Мария Тенчева.
„Реших да изчакам малко, защото си дадох сметка, че не могат да го изхвърлят на тротоара. Казах им, че ако не намерят място, ще спи в линейката, защото там е по-безопасно за него. Извикаха полиция, за да освободя линейката“, казва още Мария. Тя качила баща си в колата си и започнали да обикалят по болниците. „Отидох в „Пирогов“, в Спешното не ме приеха, защото били под карантина, след това отидохме в „Токуда“. Той вече беше в състояние, в което не можеше да се движи“, разказва жената.
„Никъде не излезе лекар да попита как е този човек, единственият въпрос беше дали е с COVID“, посочва Мария. Прибират се вкъщи и на следващия ден тя отново звъни, като моли да изпратят поне оборудвана линейка, за да може да му се даде кислород.
„Освободи се едно място в „Света Ана“, отидохме там, но отказаха да ни приемат, но не подписаха протокола на линейката, че отказват“, твърди Мария. Останали там три часа.
„Сетих се, че мои познати са ми казвали, че в COVID отделението в Своге има свободни места. 30 минути минаха, докато намеря връзка с тях, за да потвърдят, че ще приемат баща ми в Своге“, обяснява Мария.
„Отиваме там, но там няма реанимация, но все пак беше под медицински грижи. Продължих да търся реанимация за баща си до последния му дъх, но не успях да направя нищо за него. Той имаше дух да се бори, но аз го изправих срещу тази действителност, която буквално го съсипа психически“, каза Мария Тенчева.
