България иска да се признае историческата истина, казва външната министърка в интервю за АРД
Решаващият фактор, довел българското правителство до решението да откаже да приеме старт на преговорите за присъединяване към ЕС на Северна Македония, е липсата на „гаранции за добросъседски отношения и прилагане на двустранни споразумения“. Това казва българският външен министър Екатерина Захариева пред студиото на АРД за Югоизточна Европа.
Ръководителят на българската дипломация се позовава на подписания през 2017 г. Договор за приятелство и добросъседство между София и Скопие. В него, наред с други неща, е договорено създаването на съвместна комисия от историци, която да разреши с консенсус съществуващите спорни исторически въпроси между двете страни. Задача, при която историческата комисия се провали.
„България иска да се признае историческата истина. Това не представляваше проблем за Северна Македония, когато подписваше договора – съвместната история, която да ни обединява, а не да ни разделя. Това е целта. Ние не казваме „Тези герои са само наши“, а „Тези герои са общи“. Това е модерното мислене на две държави, особено ако искат да бъдат заедно в Европейския съюз. Няма как всеки път, когато някой в Северна Македония обяви публично, че някой от тези герои е бил българин, да бъде подлаган на публичен линч. Не може 30 години след падането на тоталитарния режим тоталитарните методи и подходи да бъдат държавна политика“, каза Захариева.
В България е широко разпространено мнението, че езикът на съседната държава е български диалект, а не самостоятелен език. Той е бил развит едва след създаването на Югославия през 1945 г. и включването на днешната територия на Северна Македония в новата държава Югославия под влиянието на тогавашното комунистическо ръководство. Освен това България отказва определения като „македонски“ и „северномакедонски“ и настоява да се говори за „официалния език на Република Северна Македония“.
Това от своя страна среща силен отпор от страна на Северна Македония, особено след като двата милиона жители на балканската държава – кандидат за членство в ЕС от 2005 г., само преди две години смениха името на държавата си на „Северна Македония“, за да избегнат ветото на Атина за присъединяване към ЕС заради спора за името с Гърция, се казва в репортажа.
България настоява и за промени в учебниците в Северна Македония. В интервюто си за АРД външният министър Захариева даде следния пример: „В учебниците по история в Република Северна Македония българите все още биват представяни като фашисти. Как бихте се почувствали, ако 75 г. след края на войната някой ви описва като фашисти?“
Българското правителство ще настоява неговите опасения да намерят своето място в рамката за преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС. Северна Македония трябва да приеме и да се съгласи с тази преговорна рамка:
„Аз не искам да спираме Република Северна Македония. Но ако в преговорната рамка нямаме гаранции, ще бъде невъзможно да кажем „Да“. Така че независимо дали при сегашното или при следващото председателство, ако нашите предложения бъдат включени за обсъждане в преговорната рамка, България ще може да каже „да“.“
На въпрос за съгласието на България през пролетта на тази година Северна Македония да започне преговори за присъединяване към ЕС, които вече бяха отлагани няколко пъти, Екатерина Захариева отново се позова на Договора за приятелство и добросъседство, който трябва да бъде изпълняван: „Очевидно Северна Македония не е съгласна да се наблюдава изпълнението на договорите за приятелство, добросъседство и сътрудничество и да бъдат част от преговорната рамка. Ако се каже (в Северна Македония), че договорът (с България) трябва да бъде спазван, независимо, че сега не се спазва, защо е проблем добросъседството, което е хоризонтален критерий от Маастрихт, да бъде вкарано в преговорната рамка? Такива текстове имаше в преговорната рамка на Хърватия. Това не е прецедент“, каза Захариева.
В началото на репортажа се казва, че споровете между двете държави са за идентичност и език, история и суверенитет – един спор, който спря процеса на разширяване на ЕС.
Езикът, който два милиона жители на Северна Македония говорят, бил български диалект и не може да бъде наречен „македонски“ или „северномакедонски“, а „официалният език на Република Северна Македония“. Северна Македония трябва да признае това, преди България да се съгласи с рамковото споразумение за започване на преговорите за присъединяване към ЕС. Във вторник германският държавен министър на външните работи Михаел Рот заяви след обсъждане с министрите по европейските въпроси на ЕС, че поради тази причина преговорите за присъединяване със Северна Македония (и Албания) няма да могат да бъдат одобрени тази година.
