Голямото сопрано е жертва на цивилизациония шок след 60 години живот в Италия
Евгени Чертовенски, Lupa.bg
Хубаво, разбрахме. Райна Кабаиванска не харесва анархо-болшевишките изцепки на (п)резидента Румен Радев. Нормално е една оперна певица да е цивилизационно отдалечена от провинциален фуражкаджия, пък бил той и любимец на популярния вот. Неприятното е, че думите на примата от „Ла Скала“ останаха недоразбрани и затънаха в тролската екзалтация и първосигнална реакция на интернет бабаитите, които набързо я заклеймиха като „певица на мутрите“. Да наречеш „мутра“ Райна Кабаиванска е наистина връх на безумието!
А фактите са простички – Кабаиванска живее в Италия от 1958 г. – доста преди Румен да е бил замислен от бай Гошо Радев в Славяново. Колкото и да е била заета с гастролите си в „Метрополитан опера“ и „Болшой театър“, политическата перспектива на великото сопрано е оформена от спецификата на италианската обществена система. Която, колкото и да напомня на нашата с постоянната смяна на карикатурни автократи с мафиотско-олигархични кръгове, толкова и се различава.
Сигурен съм, че едва ли повече от един на 10 души у нас знаят името на настоящия президент на Втората република. Казва се Серджо Матарела – сицилиански юрист и бивш конституционен съдия, който от 50 години доминира обществената сцена със своята партия Християнска демокрация и е бил министър повече пъти, отколкото Румен Радев е водил Десислава на командировка с консумация, докато му е била любовница.
Въпросът обаче не е в биографиите, а в реакциите по време на криза. Матарела е държавен глава от 2015 г., но през това време беше основна фигура в толкова политически турбуленции, че да му стигнат за 10 мандата. Първо беше кризата с конституционния референдум от 2016-а, която доведе до оставката на премиера Матео Ренци.
Две години по-късно след изтощителни едномесечни преговори президентът успя да развърже мъртвата хватка между силите от център-дясно и „Движение 5 звезди“, за да осигури на Италия действащо правителство. През 2019-а година последва войната между Джузепе Конте и заместника му Матео Салвини. Месеци по-късно удари кошмарът Ковид-19, убил 36 000 жители на Ботуша.
Във всички тези моменти Матарела беше олицетворение на мъдростта и компромиса, на политическата зрялост и желязна воля пред лицето на външните и вътрешни заплахи за италианското общество. И всичко това от един 80-годишен вдовец, който можеше спокойно да си пие грапа във вилата край Палермо, вместо да спи по 3 часа на денонощие в опитите си да помирява агресивни националисти и платени от Кремъл евроскептици.
На този фон как на Райна Кабаиванска да не й прилошее от нашия площаден кресльо Румен, който колкото по-бавно вади изреченията, толкова повече евтината партизанщина потича изпод фуражката му? Да не я съдим твърде строго, великата певица не е пазител на статуквото. Тя е просто жертва на цивилизационен шок.
