Или – как се харчат 1 млн. долара за избори
Александър Йорданов, фейсбук
НЕУДОБНИ ДУМИ: КОГАТО И ПАВКАТА УБИВАШЕ!
Слушам тази сутрин как кандидат за депутат бодро обяснява от телевизионния екран, че бизнесмен е осигурил 1 млн. долара за предизборната кампания на неговата партия. С тях се плащало за участие в медии, за обиколки в страната, за срещи с избиратели.
Аферим, машала! С такива пари болница се вдига, човешки живот се спасява, училище се изгражда, акъл се налива. Но в случая решението на дарителя явно е друго – начесване на предизборната краста. И показването й – по медии и билбордове.
Загасих телевизора. И навлязох в света на фейсбук, който ми припомни една статия на журналиста Ваньо Стоилов в „24 часа” със заглавие:
„С продадените коси от стихотворението „Писмо до мама” Павел Матев записал висше”.
Написана е тази статия трогателно и от нея научих, че майката на известния поет си е отрязала косите, продала ги е, за да осигури първите левчета за своя син, мераклия за висше образование. А преди това таксата за чирпанската гимназия баща му платил с печалбата от лотариен билет. Разчувствах се. От една страна – милион долари за предизборна кампания, а от друга – каква само родителска загриженост за бъдещето на детето.
Но не бързайте със заключенията. Защото предизборни кампании е имало и ще продължи да има. Със сигурност в тях ще се влагат още милиони. И винаги ще има някой с „бол пари”, който да плати сметката на тази или на онази партия. Помним думите на Алековия герой произнесени на Пещенската гара към неговия спътник, който му платил бирата: „Имал си бол пари – платил си я.” Така е с предизборните сметки. Някой плаща и очаква след това чрез „правилни политики” да си избие инвестицията. Че и печалбица да гуди в джеб. Защото е добре известно, че който плаща той и поръчва музиката, т.е. политиката.
Помолих да не се избързва със заключенията, защото в статията на журналиста Стоилов няма нито дума за косите на едни други майки – тези, чиито синове и съпрузи Павел Матев е убил собственоръчно в жестоките нощи след преврата на 9-ти септември 1944 г. Спестил е журналистът тази позорна страница от биографията на известния поет. Тя обаче е разказана в книгата ми „Патриотични уроци”. Тук ще я предам накратко.
От анкетата на литературния изследовател Ваня Георгиева с Павел Матев, издадена през 1985 г. от Института за литература при БАН, научаваме, че
поетът се е гордеел с участието си в екзекутирането на седем осъдени на смърт „народни врагове”.
За тази му гордост разказва Пенчо Калинов, негов другар, също убиец, от Хасково. Цитирам:
„С Павката… взехме седмината от затвора в полунощ и ги откарахме на посоченото за екзекуцията място. Беше тъмно като в рог и можехме да пуснем поне един да избяга, но не го направихме. Те как само ни се молеха! Сега си давам сметка, че и да бяхме пуснали двама, едва ли щеше да се разбере, защото гробовете им бяха изкопани през деня, а ние ги заравяхме в тъмното и може би никой нямаше да усети липсата. После яка работа падна по заравянето на гробовете. Ръцете ни цяла седмица бяха в мазоли…”
Мазолите постепенно изчезват и Павел Матев прописва любовни стихотворения,
става депутат и председател на Комитета за култура и изкуство в комунистическа България. И млади и стари някога се просълзяваха, когато слушаха „Писмо до мама” в изпълнение на Емил Димитров:
„Каква невеста си била ти, мамо…”
Но за избитите невинни хора, за преждевременно побелелите коси на техните невести и майки в своето „Писмо до мама” поетът не споменава нищо. А каква ли е била съдбата на майките и невестите на разстреляните от него? Кой ли журналист ще я разкаже? Или по-лесно е да се отразява предизборна кампания: планини от торти и реки от шампанско!
Като всички комунистически поети и Павел Матев не блести с талант. Но е факт, че сред червените му другари имаше далеч по-бездарни поети от него. Като Димитър Методиев и Веселин Андреев например. Първият ръководи в покрайнините на Белово и село Сараньово (днес град Септември) убийствата на 20 българи родолюбци. За награда става сътрудник на Тодор Живков и получава правото да пише речите му. Вторият е поет – терорист (с псевдоним „Андро”), който се самоуби през 1990 г. оставяйки следната предсмъртна бележка:
„Преди да изляза от живота, аз излизам от Българската социалистическа партия… Проклет да е Живков! И живковистите!”
Рожденното име на този шумкарин е Георги. Но той открадва псевдонима на големия наш писател Тодор Г. Влайков (Веселин) и така става Веселин Андреев – „поет-партизанин“. Но не може да скрие факта, че като член на престъпния „Народен съд” е подписал 15 смъртни и 11 доживотни присъди. Почернил е живота на много български семейства.
В края на прочувственото си стихотворение „Писмо до мама” Павел Матев обещава да успее в живота. И спор няма, че „успя”. А в друга своя творба изповядва:
Преливай гроба ми с чирпанско вино
И вдън земя вкуса му сещам аз.
А много от хилядите избити след 9 септември 1944 г. и гроб нямат. В обща яма са закопани, по съветски почин. Но защо? Защото България се управляваше 45 години от престъпна организация. Така един известен закон от 2000 г. е определил Българската комунистическа партия. Неин приемник, включително и на предстоящите парламентарни избори, е Българската социалистическа партия.
Дано Господ прости греховете на мъртвите. И освести живите в деня на изборите.
