Парламентът може да повдигне обвинение на президента за престъпления, различни от държавна измяна
Прокуратурата може да събира доказателства за престъпление, извършено от президента, но без да го разследва лично, т.е. не може да го разпитва, да му повдига обвинение, да го задържа или да му определя мярка за процесуална принуда, да използва СРС срещу него, да му взема ДНК проба, да прави очни ставки и разпознавания с него, както и други действия по разследването. Това може да стане след изтичането на мандата му.
Това става ясно от решението на Конституционния съд /КС/. Той излезе днес с тълкувателното решение за чл. 103 от основния закон, отнасящ се до имунитета на президента и вицепрезидента. Становището на съдиите от КС е взето единодушно. Делото беше образувано по искане на главния прокурор Иван Гешев от началото на годината.
От решението например следва, че наказателното производство за назначаването на съпругата на президента за пиар на ВВС, което е спряно, може да продължи. По него може да бъдат разпитани Десислава Радева, шефа на ВВС и други хора, които имат отношение към назначението й, да се правят справки и т.н.
Народното събрание може да повдигне обвинение на държавния глава и да иска прекратяване на правомощията му от КС и за престъпления, различни от държавна измяна, сочат още конституционните съдии.
Ето какво гласи решението на Конституционния съд:
Днес, 30.07.2020 г., Конституционният съд се произнесе с тълкувателно решение по конституционно дело № 1/2020 г., образувано по искане на главния прокурор на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 103 от Конституцията.
Приетият диспозитив на решението гласи:
1. По въпрос първи от тълкувателното питане – Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“, използвано в чл. 103, ал. 1 от конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа „Престъпления против Републиката“, Раздел I „Измяна“ от Особената част на Наказателния кодекс ?
Съдържанието на понятието „държавна измяна“ по чл. 103, ал. 1 от Конституцията не е тъждествено със съдържанието на понятието „измяна“ по смисъла на Раздел I, Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс. Като „държавна измяна“ следва да бъдат разбирани и други престъпления против републиката, които държавният глава би могъл да осъществи при изпълнение на конституционно възложените му функции.
2. По втори въпрос от тълкувателното питане – Каква е разликата между използваните в чл. 103, ал. 1 от конституцията понятия „държавна измяна“ и „нарушение на конституцията“ като основания за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции ?
Понятието „държавна измяна“ винаги изисква осъществяването на съставомерна престъпна дейност против републиката.
Понятието „нарушение на конституцията“ обхваща нарушения при изпълнение на функциите на президента или вицепрезидента, които нямат престъпен характер, както и такива, които са съставомерни деяния.
Конкретната преценка дали „държавна измяна“ или „нарушение на конституцията“ обосновават отговорност на президента или вицепрезидента се прави единствено от Народното събрание, което само̀ решава дали да повдигне обвинение и след това – от Конституционния съд, когато упражнява правомощието си по чл.103, ал.3 от конституцията.
3. По трети въпрос от тълкувателното питане – Понятията „държавна измяна“ и „нарушение на конституцията“, използвани в чл. 103, ал. 1 от конституцията, включват ли в съдържанието си и извършване на престъпления извън съставите на Глава първа „Престъпления против Републиката “ от Наказателния кодекс ?
Понятието „държавна измяна“ не включва в съдържанието си извършване на престъпление извън съставите на престъпленията против републиката.
Понятието „нарушение на конституцията“ може да включва в съдържанието си и извършване на нарушения, които са престъпления, но различни от престъпленията против републиката.
4. По четвърти въпрос от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от конституцията, ограничава ли се само до действия с процесуален характер?
Възбуждането на наказателно преследване е дейност на органите на досъдебното производство по формулиране на твърдение срещу конкретно лице, че е извършило конкретно престъпление.
Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от конституцията, означава, че срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат извършвани действия с процесуален и извънпроцесуален характер, които могат да доведат до реализиране на наказателна отговорност и които пряко засягат техните лични права и свободи.
5. По въпрос пети от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от конституцията, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента ?
При откриване на данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента забраната да бъде възбудено наказателно преследване не препятства започването на наказателно производство.
6. По шести въпрос от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от конституцията, означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, по което се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента ?
По вече образувано наказателно производство имунитетът на президента и на вицепрезидента изключва извършването на такива процесуални действия, които са насочени срещу тях и пряко засягат техни лични права и свободи.
Други действия по разследването могат да бъдат извършвани без ограничение.
Решението е прието единодушно.
