Сумарното изчисляване на работното време обаче ще бъде намалено с два месеца, обяви социалният министър Деница Сачева
Ще се ограничи сумираното изчисляване на работното време до 4 месеца, ще има възможност да се договаря до 300 часа извънреден труд. Това каза министърът на труда и социалната политика Деница Сачева в интервю за БТА. До април ведомството трябва да е готово с предложения за промени в Кодекса на труда, които „да осигуряват баланс между интересите на работодателите и трудовите права на наетите хора“.
„На този етап, в съответствие със законодателството на Европейския съюз, министерството е направило предложения за намаляване на максималния период за сумирано изчисляване на работното време от 6 на 4 месеца, както и по възможността чрез договаряне между социалните партньори да има по-голяма продължителност на извънредния труд в една календарна година – до 300 часа чрез договаряне“, обясни министърът.
В момента в Кодекса на труда е записано, че продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.
Относно отпадането на минималните осигурителни доходи (МОД), на този етап според нея не може да се говори с ясна категоричност за това. Тя смята, че всичко е в ръцете на синдикати и работодатели и вярва, че МОД служат за превенция срещу сивата икономика и за закрила на работниците. „Във всички случаи обаче трябва да се намерят механизми за осигуряване върху реалните доходи. Има дискусия и по механизъм за нарастване на минималната работна заплата“, добави Сачева.
От няколко години работодателите настояват МОД да отпаднат като система, каквато е в момента. По тази причина те не преговарят със синдикатите за минималните прагове и държавата всеки път решава сама с колко да ги повишава административно. Бизнесът се противопоставя и на начина, по който правителството еднолично и без обосновка вдига минималната работа заплата (МРЗ) и иска да се изготви обективен модел, по който да се вдига минималното възнаграждение по региони и професии.
В интервюто Сачева посочва, че социалното министерство ще издири младежите, които нито работят, нито учат. По данни на НСИ броят им за първото деветмесечие на 2019 г. е почти 167 000. „Броят на тези младежи е по-малък с почти 14% в сравнение със същото деветмесечие на 2018 г., но все още 167 хиляди е голямо число“, каза министърът на труда и социалната политика.
Сачева посочи, че от министерството ще работят с тази група младежи, като първо ще бъде създадена информационна база за това кои са, къде са намират, икономическите причини, поради които не работят. След това ще се търси възможност за професионално ориентиране с конкретни мерки за обучение, включително наставничество и развитие на дуалната форма на обучение. „Най-често такива хора биха искали много бързо да видят връзката между образованието и работата“, заяви министърът. „Ще има курсове по дигитални умения, по предприемачество, както и по социални, комуникативни умения, които са ключови за намирането и оставането на работа“, добави тя.
По думите ѝ младежите трябва да се насочват освен към професии, свързани с технологиите, и към такива, свързани с грижа за други хора, защото има сериозен недостиг на работници в сферата на социалните услуги, медицински сестри, социални работници, рехабилитатори. „Ще се търсят мерки да се насърчават повече млади хора да мислят за евентуална трудова реализация в тези сфери“, каза Сачева.
Най-търсените професии в момента са оператори на стационарни машини и съоръжения, работници в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт и квалифицирани работници по производство на храни, облекло, дървени изделия. „Изключително търсени са и хората, които полагат грижи за други хора, както и заетите в сферата на професионалните услуги – бармани, сервитьори, готвачи, камериери и други“, каза министърът.
