Президентът не отговаря ще променя ли геополитическата ориентация на България
Иван Ибришимов, Фактор.бг
Съучастниците в „Отровното трио“ могат да спят спокойно. Отровиха живота на два милиона столичани. Блокираха и вмирисаха града. Влачиха черни трупни чували до Банкя, мъкнаха черни ковчези по жълтите павета. Шоуто трябва да продължава. Все още не смеят да копат, едно, защото не могат, и второ, защото помнят една стара притча, че който копае гроб другиму, сам пада… и т.н. Прикрито зад цинизъм шубе, един вид.
Сър Уинстън Чърчил гениално предположил, че първият комунист на света е бил Христофор Колумб. Тръгнал да плава, без да знае къде отива, върнал се, без да знае къде е бил стигнал, а всичко било за сметка на данъкоплатците.
В записките си от началото на 1990-те Константин Павлов мъдро е отбелязал как у нас тогава „девет милиона кресливи спасители на плажа са се хванали гуша за гуша, а в морето – труп се люшка.“ Е, сега сме седем милиона, коронясаните трупове се множат, люшкат се в статистиката, множат се и кандидатите за нови месии, и те крещят, а спасение няма.
Съучастниците в „Отровното трио“
не са комунисти, но се правят на колумбовци. Не знаят накъде са повели няколко хиляди /макс.!/ самопроизвели се спасители, не знаят до къде ще стигнат, но имат добър слух и се ориентират ловко по шума на парите. Биографиите им го доказват. Двама са пряко свързани с издирвани от прокуратурата по света български олигарси, завлекли държавата с милиарди, третият мрази управляващите, че са отказали безценните му услуги заради прекалени финансови претенции.
За цвят са привлекли и куп провалени или недоизлюпени политици като Румен Петков, Корнелия Нинова, Мая Манолова, Александър Томов, „възрожденеца“ Копейкин и цял отбор русофилски и патриотарски организации на комунистически ченгета, запасни офицери с щамповани петолъчки на челата, полулегални паравоенни формирования, винаги готови да вършат щуротии, титулувани навремето кастрирани „интелектуалци“, и, тук ми е болката – стотици младоци, израснали у нас или по света, които се радват на първите си бунтарски изяви. Прави ли ви впечатление несвойствената за Слави Трифонов сдържаност напоследък!?
Колоритна компания си търси място под слънцето.
Част от участниците в нея много добре познават историята през последните 30 години и още по-назад, те търсят някакъв свой реванш. Другите хал-хабер си нямат за какво иде реч, но искрено скандират каквото им подават или са чули – недочули. Важното е да се вика. На тях им препоръчвам да прочетат забележителното есе на Иван Хаджийски „Социализмът в Троян“, където е описано как трима веят по чаршията първомайския байряк, други, от еснафите, гледат сеира им пред дюкяните си, а лумпените подтичкват зад гърбовете на дюкянджиите и бодро подвикват ура.
Моето място не е сред протестиращите днес. Побелях по всички протести от есента на 1989-а до 2014 г. Падах, ставах, уволняваха ме, назначаваха ме, пак ме уволняваха. Претръпнах. Но истинската причина да не участвам е друга. Нашето поколение имаше ясни мотиви – демокрацията и свободата. Не успяхме докрай, но все пак постигнахме нещо и научихме много. През такава призма, а не през кристалното кълбо на кънчовците се вижда ясно, че голямата полза от тези протести ще извлече не друг, а президентът Румен Радев.
Той гази конституцията като башибозук, заема политическа страна, размахва смехотворно юмруци и вместо към помирение, зове към бунт.
Поведението му е като на руски генерал-губернатор на завладяна територия и е готов да се съюзи и с дявола, за да се докопа до изпълнителната власт. Ала Радев дължи на обществото едно основополагащо обяснение – възнамерява ли да променя геополитическата ориентация на България? Това е най-важното и мълчанието му съвсем не е случайно.
И още нещо – след блестящия си ход с националното знаме на плажа в „Росенец“, надеждата на дясномислещите българи у нас и по света, Христо Иванов, пак се пусна по течението на популизма. Ако не се разграничи бързо и категорично от „колумбовците“, той ще продължи да хвърля енергията на младите ентусиасти като съчки в кладата на пРезидента, за което вече писах.
В крайна сметка се стигна до типична за балканските нрави симбиоза на интересите между златотърсачи, разследвани олигарси, провалени политици, лъжепатриоти, национални предатели и един неосъществен президент.
Ос-тав-ка!!!
