Или защо общината се хвърля като Матросов, за да спаси положението
Специално за ПловдивПрес инж. Александър КОНСТАНТИНОВ, прави внимателен разбор на обстоятелствата около забавената концесия на „Летище Пловдив“
В политическия живот стана популярен американския филм за спасяването на един войник с цената, живота на много други войници. Спасявахме редник Цеко, след това редник Киро и т.н.
В Пловдив също наблюдаваме опит да спасим интересите на големи фирми, с риск града да потъне в поредната финансова черна дупка. Става дума за казуса около „Летище Пловдив“. Къде е генезиса на този феномен?
Още в началото на прехода към този аеропорт се насочиха спекулативни интереси. За малко да се превърне в първото частно летище в България. Ние в Пловдив имаме традиции в тази насока, например ние сме единствения голям град с напълно частен „обществен” транспорт. В същото време редица бизнесмени накупиха терени около летището с надеждата да ударят джакпота при неговото развитие. Съдбата на летището се превърна и в тяхна съдба, а единствения инструмент, с който могат да боравят, е община Пловдив.
Преди десетина години едно правителство и един транспортен министър наляха 40 млн. лева за изграждането на нов пътнически терминал. Това обаче не превърна летището в нов транспортен хъб и не му реши ежедневните проблеми.
Втория опит е вече от това правителство по пътя на концесиите. Повече от година в медиите се захласват по чудесата, които ще се случат на летището – Ще се инвестират от 70 до 80 млн.евро, ще се удължи и ремонтира пистата, ще се изградят нови карго терминали за 50 000 тона, ще се докарат 1 млн. пътници и още, и още.
Никой обаче не се сеща, че на 400 км от тук, Турция изгражда най голямото летище в Европа, че на 120 км е летище София, че на 300 км е летище Солун и още няколко по малки летища – Варна и Бургас.
На всичкото отгоре, до гражданските писти в Крумово има и военни, с които трудно се преговаря. В бизнеса няма емоции, има точни разчети и икономика, която не се влияе от регионални настроения.
На другия полюс е ежедневието на това предприятие. Разходите му в това състояние са около 2 млн.лв. годишно. Това показват отчетите за 2015-2017год. Летището се нуждае от спешни инвестиции за:
неотложен ремонт на пистата -6 млн.евро
за смяна на свето системата на пистата 4 млн. Евро
за изграждане на склад за ГСМ 2 млн. евро и т.н.
Летището разполага само с една стълба, ако се повреди, пътниците трябва да скачат от самолета. За машини против обледяване и почистване на снега също трябват милиони евро. За състоянието на летището говори издадената на 18.07.2018 год. заповед № 89 на директора на летището, в която се намаляват с 50% осветлението и климатичните инсталации заради огромен разход на електроенергия. Линиите, които се обслужват от летището са сезонни и никой не знае какво ще стане през есента. Изобщо тъжна реална картина, която изисква мощен финансов инвеститор с възможности да съживи летището.
След като китайците се отказаха, по правило трябва да се сключи договор с втората фирма подала оферта. Това е консорциум от „Тракия икономическа зона” и ПИМК. И двете фирми са достатъчно известни и силни, за да им правим допълнително реклама.
Невидимия съдружник в този консорциум е обещанието за едни 100 млн. евро от Фонда за стратегически инвестиции, по популярен като „План Юнкер“, от който вече взеха някои бизнесмени. Проблема е, че докато се умуваше за това кой ще вземе летището, тази врата се затвори. Затова единият съдружник в консорциума вече не иска летището, защото отказва да поеме този голям риск. Министерството бави топката с надеждата, че все пак ще се намери кой да поеме отговорността за това стратегическо предприятие.
Ако не се подпише този договор всичко се връща отново в изходно положение, но някой трябва да даде още много пари за да работи летището. По-вярната формулировка е „За да не фалира внезапно пловдивския аеропорт“.
В този драматичен момент общината се повява като спасител. Въпросът е, чии интереси спасява кметът със своето предложение правителството да прехвърли акциите на летището на общината.
Това предложение трябва да бъде съпроводено с подробен финансов анализ за състоянието на летището и необходимите му инвестиции. Някой трябва да обясни на общинските съветници, как общинската администрация ще управлява бизнеса на летището, който е много специфичен и дори държавата не може да го върши. Защо държавата обяви концесия за летище София и търси професионален оператор, ако е толкова лесно да си собственик на летище. Не влиза ли общината в поредната черна дупка, която и сега си има достатъчно – справка Колодрума.
Това са само част от въпросите, на които трябва да има отговор преди да се вземе решение.
