292 са годните бомбоубежища, в метрото се побират близо 1 млн. души

0
91
Бомбоубежище в Пловдив Снимка: 24 часа

Всички укрития имат функции да пазят от биологическа и химическа атака

292 са годните за бърза употреба укритията и обекти в страната, които са предназначени за временни укрития за гражданите. В тях могат да се съберат около 200 000 души, ако се сгъстят и двойно повече, съобщава News.bg.

Това обяви директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност“ Николай Николов пред обект 305 в столицата – бомбоубежището под слатинския редут.

734 са подобните обекти на територията на цялата страна, а в метрото могат да се укрият до 900 000 души. Обектите са разделени на три като собственост – държавна, частна и общинска.

Обектите са предназначени да защитават хората, които са останали в града – тези, които го защитават и тези, които осигуряват жизнените функции на града. В случаи на тежки политически, военнополитически събития и война, населението трябва да се евакуира. Всичко това става на ниско ниво по общините, съгласно военновременните събития, добави Николов.

Има възможност част от обектите за укрития да бъдат предоставени на общините под наем. Всяка година два пъти се прави проверка на бомбоубежищата, а указанията са да се увеличават годните за употреба укрития, като веднъж на две седмица ще се прави актуализация на регистрите. Всички укрития имат функции да пазят от биологическа и химическа атака. „В едно годно бомбоубежище може да се влезе безопасно, да се престои няколко часа и да се излезе навън.

Никога в България идеята не е била 8 милиона души да живеят под земята. При подобна тежка ситуация първият ход е евакуация и защита на гражданите, които поддържат града и са останали да поддържат неговата жизненост“, каза Николов.

Почти под всички училища и много близо до детските градини има бомбоубежища.

През годините всяка една сграда, особено панелната и всички обществени сгради имат за всеки вход собствени укрития. Това са хиляди укрития, които могат да бъдат използвани от гражданите, обясни Николов и добави, че трябва да се осигурят подстъпите към помещенията.

Той призова собствениците на апартаментите да поочистват входовете на укритията, за да могат да бъдат използвани незабавно. Не е необходимо да бъдат възстановявани всички системи. Всеки един сутерен и подземен етаж може да бъде използван като укритие, уточни Николов.

Николай Николов даде пример, че в Западна Европа отговорността е споделена – ако гражданинът не е инвестирал в собствения си имот за такива укрития, му се отчислява ежегодна такса. В България обаче почти никакъв бюджет не се отделя – за 10 години са дадени около 2 милиона лева, които са само собствеността на МВР. Всички бомбоубежища се поддържат да бъдат заключени, за да може деца, които любопитстват, да не пострадат.

Той настоя да се установи за всеки един обект точната собственост.

Николов увери, че няма пряка военна заплаха за България, не му е известно някои да има намерение да ни напада. Нямам такава информация и не очаквам подобно нещо, подчерта Николов.

Запитан дали може да има радиационна заплаха за България от украинските запорожки атомни централи, Николов обясни, че страната разполага с Национален план за защита при бедствия и има план за реакция при такава ситуация. Опасността е изключително тежка, като от някоя атомна електроцентрала (украинска – б.р,), се изхвърли радиоактивен облак и предвид ветровете той може да дойде бързо в България. Процесът се наблюдава от няколко агенции – Държавна агенция ядрено регулиране, Главна дирекция „Пожарна безопасност“ и НИМХ.

След като се определи траекторията на облака и когато застрашава здравето на населението, следва обществото да бъде изведено и евакуирано. Това население, което не може да бъде изведено от пътя на облака, получава йодни таблетки. Идеята на йодната таблетка е да защити нашите жлези от натрупване на йод 131. Такива таблетки се дават по предписание от Министерство на здравеопазването – каква е профилактиката, с каква доза и кои хора трябва да я получават.

Защитните мерки от радиация са предпазните маски и тези от по-висок клас, дрехите се оставят отвън, а прозорците и вратите максимално уплътнени. Ако нямаме маски, се слага овлажнена кърпа, обясни Николов.