58 на сто от българите смятат, че ще се адаптират лесно към него
64 на сто от бизнеса одобрява влизането на България в Еврозоната. 33% са на обратната позиция. Това показват данните от изследването на „Алфа Рисърч“, направено в периода 1-17 ноември сред 1200 души и 500 фирми, цитирано от financialtribune.bg.
По-голяма поляризация има сред гражданите, което според изследването се дължи на слабата информираност. 32,8% от обществото одобряват присъединяването на страната ни към еврозоната. При бизнеса високата степен идва от това, че фирмите виждат ползите, които ще има влизането ни в еврозоната. 59,4% от анкетираните смятат, че присъединяването на България към еврозоната ще окаже позитивно влияние върху икономиката, а 61,3 на сто от фирмите са на мнение, че това ще има позитивни ефекти и върху собствената им компания.
Сред основните ефекти, които и бизнесът, и хората посочват са по-лесното пътуване и разплащане. 58% от българите смятат, че ще се адаптират лесно към еврото.
37,2% от широката общественост са на мнение, че еврото ще улесни търговията ни с другите европейски държави, при бизнеса нагласите в това отношение са 63,2%.
Сред позитивните аспекти са още по-голяма сигурност и предвидимост в банковия и финансовия сектор в страната, достъп на българските граждани и фирми до по-изгодни и по-евтини кредити, повишаване на самочувствието ни на граждани на ЕС, реално участие на България в процеса на вземане на решения в еврозоната, както и намаляване на риска от фалити на банки.
Негативните ефекти от въвеждането на еврото в страната и според широката общественост, и според бизнеса са свързани с повишаване на цените на стоките, рискът от измами и изкуствено повишаване на цените от страна на некоректни търговци, увеличаване на инфлацията, трудност за хората да се ориентират в новите парични средства, загуба на суверенитет и финансова независимост, както и неконкурентоспособност на българските стоки.
От „Алфа Рисърч“ добавиха, че всяка една от фирмите е декларирала, че ще спазва нормите, но не е била сигурна дали техните конкуренти няма да действат извън тях. Това е и един от основните страхове на бизнеса – нелоялната конкуренция. Служебният министър на финансите Росица Велкова от своя страна заяви, че един от органите, който ще следи за нарушения, ще бъде Комисията за защита на потребителите (КЗП).
„По отношение на оценката на разходите за приемане на еврото, като се има предвид тази в другите страни, тя е около 12 милиона лева“, коментира още тя.
„На 27 октомври Народното събрание постави като основен приоритет приемането на еврото. На 6 декември беше подписано споразумението, с което започнахме да произвеждаме евромонети“, припомни Велкова.
По думите ѝ Министерският съвет е приел 4 законопроекта, които са внесени в Народното събрание. „Законът за допълнение и изменение на БНБ е приет от комисия и се очаква тази седмица да влезе в зала на първо четене. Очаква се в комисия да бъдат разгледани изменения и допълнения на Търговския закон. Очакваме до края на година да влязат в зала. Четвъртият закон е свързан с мерките срещу изпиране на пари и очакваме да края на годината да бъде разгледан на първо гласуване“, обясни Велкова.
Според служебния финансов министър до средата на януари четирите закона трябва да са приети и на второ гласуване.
„През февруари очакваме Законът за еврото да бъде публикуван за 30-дневно обществено обсъждане. И след това да бъде обсъден в пленарната зала“, каза още Велкова.
По думите ѝ у нас се предвижда да стартира информационна компания, която да отговори на всички въпроси на обществото относно влизането в еврозоната и преминаването към разплащане с евро. За целта ще бъде направен сайт. Освен това ще бъде разкрита и телефонна линия, на която да могат да се задават въпроси и да се получават отговори. От Министерството на финансите изразиха готовност по темата да работят и кметовете и кметските наместници по региони.
