72 са смъртоносните отсечки у нас с най-голяма концентрация на катастрофи

0
49
Снимка: архив

627 са загинали при ПТП-та през 2019 г. – с 16 повече спрямо 2018 г., съобщават от Пътна полиция

72 са смъртоносните отсечки у нас с най-голяма концентрация на катастрофи, съобщават от „Пътна полиция“ в ГДНП.

Макар и с малко през 2019 г. са станали повече катастрофи, има повече ранени и повече загинали. В конкретика става въпрос за 35 повече катастрофи, 16 повече загинали и 21 повече ранени. От 627 загинали през 2019 г. най-много са водачите. На второ място в мрачната статистика са пешеходците – 149 души. Съотношението се запазва същото и в графа „ранени“.

Русе, Велико Търново и Стара Загора са областите с най-много катастрофи.
„Оттам преминава един от най-тежките пътни участъци от първокласен път 1-5. Точно в района на Стара Загора се пресичат няколко главни пътища – автомагистрала, първокласен път и второкласен път. И двата второкласни участъка са изключително интензивни по отношение на трафик“, обясни инсп. Мария Ботева пред bTV.

В Област Велико Търново участъците с концентрация на ПТП-та са 9, там се пресичат 5 вида пътища. Те в голямата си част се преповтарят с тези на Област Стара Загора.

„В Русе има изключително натоварване и към чуждестранни водачи, които ползват границата, за да пресекат. Освен това има тежкотоварен график. Там има много завои – това създава предпоставки водачите да предприемат изпреварване на правите участъци“, посочи Ботева.

За никого не е тайна, че Кресненското дефиле е един от най-опасните участници в страната. Често именно оттам инцидентите са с фатален изход. Един от завоите е с концентрация на катастрофи. Инфарктните точки там са няколко, но една от тях е емблематична – острият завой около един от тунелите.

Заради множеството катастрофи на инфарктното място има части от автомобили и вещи на шофьори и пътници.

През 2015 г. скално свлачище затвори участъка. Решено беше трасето да се измести, но така опасността стана още по-голяма.

„Радиусът е намален и оттам напречните наклони не отговарят за пропускателната способност на този път“, обяснява строителният експерт инж. Стоян Стоянов.

В посока Кресна ограничението е 60 км/ч., а в обратна посока – 50. Но и спазването на това ограничение крие риск: „Центробежните сили изблъскват странично автомобила и оттам се получава и това приплъзване и навлизане в насрещното платно“, посочва Стоянов.

Старата част на пътя е повдигната като тротоар, а по цялото трасе са разпилени скални късове. Завоят е популярен като „свинския“ – заради катастрофата с тир с прасета от 2016 г., който се преобърна и разпиля 205 животни по пътя. На това място смъртта си намери 46-годишен мъж, чието тяло бе открито в реката след двудневно издирване. А в края на миналата година при сблъсък между два тира млад водач загина, а негов близък за пореден път обърна внимание на недовършения ремонт.

1 млн. лева са похарчени през 2019 г. за ремонт на проблемните трасета, каза в ефира на bTV инж. Иван Табаков от Дирекция „Пътна безопасност“ в АПИ.

Сумата е отделена на фона на 8,2 млн. винетки, продадени през 2019 г., на обща стойност 392 млн. лева. Табаков обаче посочи, че останалите средства се харчат за ремонт на другите пътища, без да конкретизира сумата.

А според инж. Емил Панчев от Съюза на българските автомобилисти увеличаването на броя на жертвите е тенденция, не само у нас, но и в цял свят. Въпреки това България заема челно място в тази мрачна класация.