Интересът към вота за парламент по-висок от изборите за президент
Повишена мобилизация за парламентарния вот, който седмица преди изборния ден привлича по-висок интерес от президентската надпревара, сочат данните от изследване, проведено в периода 7–9 ноември 2021 г. от Алфа Рисърч, което се реализира със собствени средства на агенцията. Проучването е проведено сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Пет дни преди изборния ден готовност за участие във вота заявяват 47- 48% от хората с право на глас в страната, други около една четвърт се колебаят дали да отидат до урните. Взаимното влияние и припокриване между президентската и парламентарна кампании в комбинация със съпътстващите я скандали, здравната и социално-икономическа кризи връщат интереса на избирателите към битката за парламент. В началото на кампанията, както обичайно, мажоритарният президентски вот фокусираше по-силно внимание от партийната надпревара. Три седмици по-късно обаче решилите да подкрепят партийна листа надвишават с около 2 пункта участниците в президентските избори.
Кампанията вече е консолидирала твърдите симпатизанти на основните политически сили и това определя електоралните им позиции в навечерието на вота.
ГЕРБ-СДС запазват лидерското си място с подкрепа от 24.1% от твърдо решилите да гласуват, като увеличават дистанцията пред преките си опоненти. Бившите управляващи успяват да възвърнат част от оттеглилите се от тях през юли избиратели в столицата и големите градове. Преднината им се допълва и от динамичния обмен на симпатизанти между протестните формации, който не позволява на нито една от тях да се открои като безапелационен носител на промяната.
Най-оспорвана остава втората позиция. В пряка конкуренция за нея и с променлив успех в периода на кампанията са „Продължаваме промяната“ и БСП. Седмица преди вота подкрепата за формацията около бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е във високо плато от 16.5% и надделява леко над тази за социалистите (16.0%). Изходът от тази битка ще се реши не само от възможността на двете партии да мобилизират симпатизантите си, но и от ситуативни фактори.
Влошаване на ситуацията с коронавируса и машинното гласуване крият рискове за БСП, но не са сериозно предизвикателство за привържениците на „Продължаваме промяната“. Неясният идеологически профил, казусът с двойното гражданство на Петков и по-слабата мобилизация могат да имат негативен ефект върху „Продължаваме промяната“.
„Демократична България“, „Има такъв народ“ и ДПС са другите три партии със сигурно присъствие в следващото Народно Събрание. Техните резултати са силно сближени и е възможно разместване на позиции помежду им в оставащите дни.
Обявяването на проекта „Продължаваме промяната“ нанесе електорални щети на всички протестни партии. След първоначалния отлив на симпатизанти, „Демократична България“ успява да възстанови част от тази загуба и на финала на кампанията заема 4-о място с 10.2% от твърдо решилите да гласуват.
Победителят от изборите през юли „Има такъв народ“ търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и приключва настоящата кампания с 9.9% подкрепа.
ДПС въпреки активната кампания и кандидатурата на лидера си за президент, не постига обичайното високо равнище на мобилизация на избирателите си (към момента тя е около 65 на сто при обичайно равнище над 85 на сто в предишни избори). Това носи 9.8% за движението, което не му позволява да подобри съществено позициите си от юлския вот.
Две други формации са близо до 4%-та бариера и запазват шанс за присъствие в парламента.
„Възраждане“ с 3.8% частично консолидира фрагментиралия се при последните два избора радикален националистически вот.
Обменът на симпатизанти между протестните партии засяга и „Изправи се БГ! Ние идваме!“. Коалицията около М. Манолова, която също търпи загуби от „Продължаваме промяната“, увеличава леко подкрепата си и с 3.6% също остава близо до изборния праг.
Последните дни преди вота ще бъдат период на битка за перифериите, която трудно може да промени цялостната картина, но ще е решаваща за второто място и за преминаване на бариерата. При наблюдаваната динамика се очертава отново фрагментиран парламент и трудно сформиране на мнозинство.
*******
Проучването е проведено сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.
