За успешното реализиране на сложен стратегически инфраструктурен обект на държавата, каквато е отсечката между Крупник и Кресна, е от значение експертизата на специалисти от различни направления, припомнят от АПИ.
За участъка лот 3.2 на АМ „Струма“, с решение по ОВОС № 3-3/2017, е одобрен вариант „Източен Г10,50“ по прединвестиционно проучване от 2016 г. Той предвижда дясното платно в посока Кулата да е по съществуващия път в дефилето, който ще се рехабилитира, а лявото платно в посока София да е в източна посока от дефилето.
От пътната агенция подчертават, че основно предимство на избраното трасе е еднопосочното движение на превозни средства, което съществено ще намали трафика в дефилето и риска от инциденти. Предприеманите мерки за опазване на човешкия живот, както и на животински видове в района ще подобрят значително настоящата ситуация, заявяват от АПИ.
Друго предимство на този вариант е значителната гъвкавост при експлоатацията на участъка, каквато в момента липсва. В случай на инциденти, аварии, природни бедствия или други събития, засягащи едното платно, движението ще може да бъде веднага пренасочено по другото. Това ще позволи бърза и безопасна реакция на институциите, както и ще намали затрудненията и забавянията на трафика през това време.
В становището на МОСВ за съгласуване на екологичната оценка на програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г., по която е предвидено да се изпълнява инфраструктурния обект, са определени мерки и условия при прилагането на програмата за проекта на трасето през Кресненското дефиле на магистрала „Струма“. Условията изискват извършването на допълнителна оценка на алтернативите и възможностите за строителството на две трасета на лота, включително по отношение на специфичните природозащитни цели и мерките за защитените зони „Кресна – Илинденци“ и „Кресна“ при стриктно изпълнение на препоръките на Европейската комисия.
За да се направи тази допълнителна оценка целите на двете защитени зони, засегнати от проекта, трябва да се определят и приемат от МОСВ. За съжаление повече от две години те не са одобрени от екоминистерството и това възпрепятства АПИ да направи допълнителен анализ, за да се отговори на препоръките на ЕК по апликационната форма на проекта, обясняват от ведомството. Не може да се изпълнят и ангажиментите, поети пред ЕК за изпълнение на мерките за запазване на биоразнообразието, предвид постановено от МОСВ решение от 1 август 2022 г.
В полученото писмо на 27 юли 2022 г. от ЕК ясно се посочва, че на практика определянето на специфичните консервационни цели за засегнатите от проекта защитени зони е основното, което България следва да направи. Посочва се, че след като целите бъдат определени и приети, следва да се ревизира оценката за съвместимост на проекта спрямо тях. Агенция „Пътна инфраструктура“ не е спирала да полага усилия за усъвършенстване и доработване на проектната документация, за да отговори на всички препоръки на ЕК.
