Вече ни омръзна ПП така да маскират истината, че тя да изглежда тъкмо обратното на повредената от тях действителност
Калина Андролова, БНР
Държавата не е пиарско занимание
Водачите на ПП, момчетата от Харвард, са хора, които се движат успешно в живота благодарение на законите на маркетинга. Един от фундаменталните закони на маркетинга е, че не става дума за конкуренция между продуктите на пазара. А става дума за манипулиране на възприятията. Истина и възприятие на истината са две различни неща.
Идват избори и Кирил Петков отново започна с фразите от сорта: „Справихме се с корупцията, затова паднахме. Сега трябва да обединим всички добри сили“. Тоест политическото фентъзи продължава, а порастването не се е състояло. Управляваха ни хора, които използват изразните средства и фентъзи емоции от света на Хари Потър – вие сте лошите, ние сме мъдростта и светлината.
Статията в Die Welt е видимо пожелана от самите Асен и Кирил и е твърде смешно натруфена в очите на всички, които преживяхме политическия период, описан пред чуждата медия. Народът добре знае, че България изнасяше боеприпаси и оръжия за Украйна през посредници. По тази тема Корнелия Нинова беше многократно атакувана. Каримански дори обяви в телевизионен ефир, че всички от кабинета „Петков“ са имали споразумение за износа на оръжие, но са обсъждали, че трябва да опаковат ситуацията „маркетингово“ за пред народа. Американски медии публикуваха статии, в които се изразяваше безпокойство, че може би служебните кабинети на Радев ще спрат тази практика след падането на кабинета „Петков“. Притеснението им явно е било неоснователно.
Ако има нещо ново в статията на Die Welt, то е, че Кирил и Асен са представени като спасителите на Украйна, като борци с прокремълските политици в България и като хора, осигурили изобщо трасе към Украйна. Публикацията идва като противотежест на грубите скандали с Gemcorp и Nexo, след обвиненията за руски следи, както и след фактите, че газът, доставен от посредници и обявен за „неруски“, се оказа просто по-скъп руски газ. Видимо статията има за цел да изпере и подсуши имиджа на Кирил и Асен пред американския фактор.
Но тук проблемът не е толкова в пускането на пиарска статия. Става дума за безцеремонната употреба на изкривявания, неистини и хиперболи в хода на пиарските еквилибристики на Асен и Кирил. Двамата действат като търговци при лични продажби. Те считат, че всеки един проблем в държавата може да се реши чрез вербално замотаване, чрез украсяване на фактите. Кирил и Асен са убедени, че мегаломанските изявления могат да създават обществено влияние. Всъщност обидно подценяват интелигентността на българина. Българинът се доверява бързо, не защото е наивен, а защото обича протестния вот. Той много обича да наказва тези, на които най-много се е възхищавал.
Статията в Die Welt е един силно преувеличен разказ за значението на Асен и Кирил. Но по-важното е друго. Западът дава оръжие на Украйна, но малко говори. Повече дава, по-малко говори. Особено се пазят европейските държави. Все пак Русия няма да си смени географското положение. Да се хвалиш по време на война, че ти си имал решаващо значение в чуждия военен конфликт, показва държавничество от детска книжка.
Трябва да си политически неподготвен, за да подминеш и факта, че три четвърти от българските избиратели не одобряват изпращането на оръжие за Украйна. А още по-неприемливо за българина е не толкова, че ще дадем оръжие. Колкото това да скачаме най-първи от всички. Не Франция, която е ядрена сила. Не Германия, която има десетки американски бази на територията си. Не Турция, която е втората по големина армия в НАТО. Не Италия, която няма проблем да изпрати ПВО, собствено производство. Странно е най-бедната страна в Европа, най-зле въоръжената, най-близо стоящата до Русия да се държи толкова несъответно на възможностите си.
Кирил и Асен са представени като герои, затова че са скрили решенията си от българските граждани. Разбирате ли каква възхвала на демокрацията в стила на Еразъм е това?! И ако приемем, че всичко това е вярно, и Кирил и Асен са осигурили тайно такава решаваща помощ за Украйна съвсем в началото, защо Дмитро Кулеба се наложи да дойде в София и да търси помощ от българското правителство? Асен и Кирил някаква нарочна фалшива роля ли му бяха дали?! Държавата беше отвлечена от самовлюбени фантазьори.
Ще цитирам една констатация от статията: „Кабинетът на Петков успява за часове да намери втечнен газ от САЩ, а в следващите седмици свързва страната с Гърция и договаря газ от Азербайджан“. Първо, никакъв газ не е намерен от САЩ, а само инцидентни танкери с LNG, за който се кълняха, че ще е четири пъти по-евтин, а се оказа по-скъп. Второ, Кирил договори 2/3 от азерския газ по текущи цени на газовите борси в Европа, които нямат нищо общо с цените по оригиналния ни договор. Така за периода до въвеждането на интерконектора купувахме газ на усреднена цена, която беше 4 пъти по-висока от оригиналната цена по договора ни с азербайджанската компания. Къде тук е великата победа? Щото за икономиката ни определено е загуба. Апропо, и с този газ е пълно хранилището в Чирен и никой не смее да тегли от там количества както са по план, че цената на газа ще скочи драстично.
Тоест за тези шест-седем месеца управление на кабинета „Петков“ българските граждани почувстваха много осезаемо политиката на ПП: и вълкът гладен, и агнето изядено! Вече ни омръзна ПП така да маскират истината, че тя да изглежда тъкмо обратното на повредената от тях действителност.
